Ленин нарича киното най-важното изкуство, но гражданската война почти напълно унищожава дореволюционната руска киноиндустрия, пише немското списание Der Spiegel.
Между 1918 и 1920 години си снимани само новини и документални филми.
Едва от 1921 година, когато започнал преходът към новата икономическа политика, подкрепяща развитието на частния сектор в икономиката, започнали да се снимат големи революционни художествени филми.
Един от тези, които работили в този период, бил роденият на 22 януари 1898 година в Рига Сергей Айзенщайн, бивш армейски военен техник и млад режисьор.
Както се казва в статията, неговия кинодебют бил появилият се през 1924 година филм «Стачка» — пропагандна мелодрама, която самият режисьор не харесвал, но тя била с богато внушение на революционни идеи.
Така 26-годишният Айзенщайн получил поръчка за филм за 20-годишнината от «народната революция от 1905 година», който филм впоследствие се превърнал в класика в историята на киното, пише немското списание.
Кулминацията на съветския кинематограф станал «Броненосецът Потьомкин» на Сергей Айзенщайн, който за първи път бил показан на 23 декември 1925 година в московския Болшой театър, разказва авторът на статията.
Когато въстанаците вдигнали червеното знаме, присъстващата на премиерата публика започнала да ликува.
Оттогава този революционен патос влязъл в кинематографичното изкуство — международното жури през 1948 и 1958 години го признало за най-добър филм на всички времена.
Студентите в сферата на киното и до днес го анализират, особено знаменитата сцена с разстрела на мирните жители от «царските войници» на стълбището в Одеса.
Събития от една минута били използвани от Айзенщайн чрез кратки последователни кадри, разтягайки ги до впечатляваща 6-минутна сцена, по време на която всеки зрител бива обхванат от порив да се застъпи за правото дело и да застане срещу кръвопролитието.
Според думите на самия режисьор, в този филм метежът на матросите е представен като генерална репетиция за Октомврийската революция.
По-късно Айзенщайн получил поръчка за филм за самата революция.
За целта му била предоставена и военна помощ: съветският флот отново изпратил крайцера «Аврора», който през 1917 година съдействал за началото на комунистическото въстание, в пристанището на Ленинград, разказва Der Spiegel.
Както отбелязва Der Spiegel, Сергей Айзенштейн бил «приятел на работническата класа», но поддържал приятелство с изигралия Зоро актьор Дъглас Феърбанкс и никога не скривал възхищението си от американската киноиндустрия.
В Америка той работил от 1930 до 1932 години, на там проектите му били отхвърлени като марксистки.
Връщайки се в СССР, Айзенщайн получил инфаркт през 1948 година.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: http://www.spiegel.de/kultur/kino/sergej-eisenstein-120-geburtstag-des-russischen-filmrevolutionaers-a-1189102.html