60-те години на 20 в. бяха кратък миг на надеждата, която не се осъществи нито у нас, нито по света.
— Може ли прогресът да бъде в служба на всички хора, или поне на мнозинството?
— СССР опита, и близо 30 години се получаваше. Значи може. Но трябва да сме бдителни и да помним сталинското предупреждение, че с развитието на социализма класовата борба се засилва, т.е. налице е заплаха от прераждане. Така и стана. И едни от първите преродени бяха определени сектори от ЦК на КПСС и от КГБ. Значи не си е свършила работата партийната инквизиция.
– Мечтата е нещо като чернова, като скица на бъдещето. За какво мечтаят хората днес?
— Различните хора мечтаят за различни неща.
Зависи към какво са ориентирани — на явь, навь или правь (3). Т.е., или към света на тъмните вулгарни страсти (богатство и удоволствие на всяка цена лично за себе си и в ущърб на другите), или към солидарния труд на основа на социална справедливост и съхраняване на етнокултурната идентичност.
• Ситуацията излиза от контрол
— Проблемът на „златния милиард” (4) е най-опасният проблем на съвремието ни. Съгласен ли сте?
— Проблемът на „златния милиард” така, както е формулиран, не е най-опасният, тъй като този милиард се размива, в Европа – от араби, турци, кюрди, африканци… И ще стават все повече.
Създава се впечатлението, че европейската част на „златния милиард” е отписана и изтича през „тоалетната чиния” в историята, вероятно някой се опитва чрез селекция и с помощта на пришълците от Юга да създаде от европееца нов тип, който не поради числено превъзходство, а чрез уменията си ще се бори за бъдъщето. Вярно е, че засега младите образовани европейци емигрират в Канада, Австралия, Нова Зеландия, но не в САЩ, където скоро също ще стане напечено, там социалните проблеми се преплитат с расовите: негри, които сега е прието да се наричат афроамериканци, испаноезични (латиноси).
Расовият и етнокултурният състав на Запада се променя. Всъщност в традиционния смисъл на понятието вече няма Запад, има постзападно постхристиянско общество, което се търкаля към „края на Историята”. Но какъв план може да имат онези, които Б. Дизраели нарече „господари на историята”, а писателят О. Маркеев „господарите на световната игра”? Да, има нещо, но очевидно ситуацията излиза изпод контрол.
Второ, започва борба вътре в управляващия световен елит (той все пак не е еднороден) за бъдещето. Така че ние трябва да спечелим от тези противоречия, както направи Сталин през 30-те години на 20 в.
– Какво място е отредено на Русия и на руснаците (казано по-общо, на жителите на Русия) в този план?
— В първоначалния план според мен, няма място за руснаците и за много други незападни народи. Но повтарям, планът сякаш се разпада.
Впрочем, глобалистите прокарват много твърдо няколко линии от този план — разрушаване на държавата, на семейството, на образованието, здравеопазването и науката. Това влиза в глобалния им дневен ред. Затова ще повярвам в благите намерения само на такава власт у нас, която ще спре разрухата в науката, образованието и здравеопазването, независимо от риториката и шумните външнополитически акции, т.е. ако прекърши глобалния дневен ред в тези сфери. Каква борба за държавен суверенитет е тази, ако утре няма да има кой и с какво (няма здрави мъже и здрав мозък) да го защитава?
— А ние какъв план може да предложим в замяна?
— Ние? Кои „ние”? Народът ли, олигарсите ли, властта ли? За да се предложи план, трябва да има стратегия. За да има стратегия, трябва да има идеология. Но нашата държава е формална – без, и вън от идеологията, а днес, ако нямаш идеология, следователно и свой проект за бъдещето, съдбата ти отрежда пикник в канавката на историята. И очакване, че може би стопаните ще те поканят на новия празник на живота. Няма да стане. Няма да поканят и онези, дето им служиха като „лоши момчета”: „Рим не плаща на предателите”.
Целта на Русия може да бъде само една – да оцелее и да победи в 21 в., запазвайки своята идентичност, население и територия. Това е програмата минимум. И тя може да се постигне чрез изграждане на социална система, базирана върху социалната справедливост. Тогава Власттта и Родината стават едно и също. Хората може да убиват за пари, но за пари никой не умира. А за Родината ще умират, Великата Отечествена война доказа това. И затова победихме – зад нас бе справедлива социална система, а нейният колективистичен антикапиталистически характер съответства на руския архетип съзнание и подсъзнание и на културноисторическия ни код.
Както казва Александр Блок, болшевизмът „е свойство на руската душа, а не фракция в Държавната дума”.
21-ви век ще е време на жестока битка за бъдещето, когато цели държави, етноси, култури безпощадно, без сантименти ще бъдат изтривани с гумата на Историята. Овластените негодници (те са легион, вижте например образа на X. Клинтън) няма да се спрат пред нищо. В тази борба ще оцелеят и ще победят сплотените от единен ценностен код социални системи, които са с минимална социална поляризация и включващи висок процент носители на знанието, нещо от рода на нации-корпорации.
Олигархичните системи няма да оцелеят в тази битка, тяхната участ е да се превърнат в икономически тор за силните. А и какво друго заслужават?!
През втората половина на 20 в. олигархизираните структури на власттта в СССР два пъти блокираха прогреса и платиха скъпо за това. В средата на 60-те години СССР бе готов до направи научно-технически скок в бъдещето, превръщайки се от системен антикапитализъм в реален посткапитализъм, но това не беше в интерес нито на съветската номенклатура, нито на върхушката на световната капиталистическа класа. Пробивът рязко бе стопиран, скокът на цените на нефта и „размразяването” на отношенията внесоха чувство на успокоение и дълбоко удовлетворение в средите на съветската върхушка.
У нас често си спомнят брежневските времена с умиление – стабилност, увереност в утрешния ден. И в краткосрочна перспектива беше така, но в средносрочна (да не говорим за дългосрочна перспектива) брежневската епоха беше изгризване на бъдещето, беше време на изпуснатите исторически възможности. „Тромавите старци… които се плашеха от собствените си жени” (Е. Неизвестни) изпортиха бъдещето — системата умираше в тях и чрез тях. При това СССР разполагаше със свръхмощен научно-технически комплекс, който трябваше да направи скок в бъдещето не по-късно от началото на 90-те години.
Така поривът от 60-те години бе стопиран с „размразяването” и цените на нефта, а другият – от перестройката и разрушаването на СССР, в чиято основа бе баналното желание на част от съветската номенклатура „да стане буржоа”. Остава само да се надяваме, че евакуацията на режима от края на 80-те години бе не само финансова, но и научно-техническа. Впрочем, „изстрел откъм бъдещето” е чудесен ход, обаче трябва стрелецът да не греши.
За да оцелее Русия (а и ние с нея) в създалата се ситуация, трябва да се защитим от външни атаки. Знаем, че ако удариш с пръчка кучето, то захапва не пръчката, и дори не ръката, а гърлото на онзи, който държи пръчката. За да разберем къде е гърлото, трябва много добре да познаваме структурата на съвременния свят, както и силите, действащи в него и къде се намират.
• Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се
— А Вашата наука отговаря ли на тези въроси?
— Да, отговаря. Врагът на Русия са глобалните кредитори и обслужващите тяхната политика, журналисти, шоумени, и не само вън от нашата страна, но и вътре в нея. Те са регресорите (т.е. антагонисти на културния герой в литературата. – Бел. ред.), разрушаващи ценностните, интелектуалните и технологичните основи на нашето общество. Обаче те са просто безлични функции на глобалната матрица, саламандрите на Чапек, за които авторът казва: „Те идват все едно са хиляди маски без лица”. С други думи, основният враг е глобалната матрица, такава една планетарна по размер също като паяка Корубана от „Властелина на пръстените”.
Впрочем, идеята за глобалната Матрица (G-Matrix) като структура и средство, налагаща на населението по света определен начин на мислене, идва от създателите на Римския клуб още през 70-те години на 20 в.
– Има ли в нашата страна механизъм, който да обвързва научните постижения с практическата политика (или дипломацията, или с онези, които решават днес въпросите за оцеляването и за властта)?
— Задачите за оцеляването и победата във всяка една страна трябва да се решават от ръководството на страната на първо място. Но доколко умело и честно го прави, доколко отъждествява себе си със страната, е друг въпрос. В крайна сметка става дума за това доколко е развит инстинктът за самосъхранение у ръководството, доколко той е по-силен от инстинкта за присвояване и страстта към „прекрасная жизнь”, и ако те надделеят, рано или късно ще се появи Историята в образа на Корубана или на собствения народ и ще каже със зла усмивка: „Присмя му се мравката: — Байно, свирнята яде твоя пай. Щом лятос си пял, днес играй!” (баснята на Ив. Крилов „Щурец и мравка”). Но този танц ще е по-скоро Dance macape – танца на смъртта.
— Има ли в Русия сили, способни да я поведат по пътя на спасението?
— Надявам се, че има. Но като цяло, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Както се пее в „Интернационала”: „Отнийде няма избавление / ни бог, ни цар, ни господар. / Във нас е нашето спасение, / в борбата, водена със жар!”. Ние дълго се клатушкаме, но бързо яздим. Така че надежда винаги има.
— Как да ги открием и сплотим?
— Най-добрият начин на сплотяване е общо дело, основано на общи ценности. Но какво общо могат да имат богаташът и беднякът, крадецът и просякът?
— Каква идеология трябва да приеме Русия през 21 в.?
— Идеологиите не са окачени по витрините на магазина, те се раждат в кървави и жестоки кризи като отговор на въпроса какво бъдеще искаме за себе си, за нашите деца и внуци.
Великите идеологии на съвременността — марксизъм, либерализъм (отмира в първото десетилетие на 20 в., да не се бърка с онова, което наричат така днес на Запад и особено в Русия) и консерватизъм се родиха в Европа в епохата на революциите 1789 — 1848 г.
– Не е ли време в Русия да се създаде военно-духовно съсловие?
— Съсловията също не се създават, те възникват в хода на историята. Но мисля, че времето на съсловията, както и на монархията, е отминало – преживяно, vixerunt *, както би казал Цицерон. Още повече че в историята на Русия силна съсловна система, както и аристокрация, не е имало.
— В продължение на последните 400 години, и в началото на всеки век, Русия участва във война, заплашваща я с унищожение: първото десетилетие на 17 в. – Смутните времена **; първото десетилетие на 19 век — Отечествената война срещу Наполеон ***; първото десетилетие на 20 век – Първата световна война (28 юли 1914 — 11 ноември 1918 г. . Бел. ред.).
Това случайност ли е или закономерност? А сега, вече десет години от началото на 21 век, отново войни.
— Аз пък мога да дам за пример друга поредица: Ливонската война (1558–1583), войната с Полша (1654–1667), Седемгодишната война (1756–1763), Кримската война (1853–1856), Великата Отечествена (1941–1945). Тяхното значение не е по-малко, така че няма никаква мистика на цифрите.
— „Господарите на историята” си правят свои модели на обществото на бъдещето. И по този повод възникват редица въпроси. Дали всеки модел, измислен от човека, може да функционира, т.е. да е жизнеспособен?
— Разбира се, че не всеки.
– Всеки модел ли може да се развива?
– Също не.
– А има ли критерии, по които могат да се различат жизнеспособните от нежизнеспособните системи още в етапа на тяхното моделиране?
— Страхувам се, че няма такива критерии. Може да ги оценяваме единствено по степен на вероятност. А моделът може и да е хилав, но светът се променя и именно този модел се оказва най-адекватен – нещо като рецесивната мутация при биосистемите. Както и обратното — има силен, добре адаптиран модел, но ситуацията рязко се променя и условно казано, динозаврите измират, а маргиналите „земеровки” заемат освободените екологични ниши.
– Има ли методология, която позволява да се изграждат най-жизнеспособните системи?
– В стремително променящия се свят са възможни по-скоро принципите на негативния порядък, т.е. това, което не бива да се прави.
— Нашето бъдеще има ли си модел?
– Засега не го виждам. А и по принцип моделите се раждат в борба, по-точно – чрез съпротивление на Злото.
– Вие неведнъж говорите в своите лекции за теорията на системите. Обаче има десетки такива теории. Коя точно имате предвид?
— Теорията на системите е нещо универсално, тя има подраздели, например теория за живите (неподлежащи на ентропия) системи, в която влиза и обществото.
– А в тази теория на системите има ли приложение, описващо обществото?
– Съществуват различни теории на социалните системи, например, теория на обществените формации на Маркс, между другото, съвсем не най-лошата, теории на Александър Богданов, на Вилфредо Парето.
Превод: Анжелина Велчева
Бележки:
1) Стих от песента „Марш на ентусиастите“, муз. И. Дунаевски, текст Д’Актил
2) Социално-филисофски научнофантастичен роман на Ив. Ефремов, писан 1955-56 г.
3) Явь, Правь и Навь — в съвременното руско неоезичество „трите страни на света“ или „трите свята на славянското митологическо разбиране на света“
4) Златен милиард — понятие, отразяващо дисбаланса в стандарта на живот и потреблението между населението на развитите и развиващите се страни в условията на ограниченост на световните ресурси
* vixerunt — “Вече ги няма” (сред живите). Формула, с която римските власти обявявали пред народа изпълнението на смъртната присъда за държавни престъпници (например консулът Цицерон така обявил изпълнението на присъдата за участниците в заговора срещу Катилина. Френският поет Ламартин (Альфонс дьо Ламартин, 1790-1869 г., политик, историк, дипломат, идеолог на либералната буржоазия, написал пиесата “Vixerunt”. Смисълът на понятието е същият, но сцената е различна — площадите са осеяни с трупове, вижда се кърваво зарево, телата на полуживи и мъртви се стелят по земята, убитите са потънали в кръв и разпокъсани части от човешки тела. — Бел. ред.
** 1598 — 1613 г., Великая смута – период на борба за власт и размирици в Русия, особено след смъртта на Иван IV Грозни. – Бел. ред.); първото десетилетие на 18 век – Голямата северна война (1700 -1721 г.), втората по продължителност в руската история. Войната между Швеция и коалицията на северноевропейските държави за земите на Прибалтика завършва с поражението на Швеция. Тази война в Европа ражда нова империя, Руската – Бел. ред.
*** 24 юни 1812 г. — 14 декември 1812 г.; войната между Руската империя и Наполеонова Франция се води на територията на Русия през 1812 г. Поводът е, че Русия отказва подкрепа на континенталната блокада, която според наполеон е основното оръжие срещу Великобритания. – Бел. ред.
Андрей Фурсов