Тази снимка може да се срещне често в интернет. Тя винаги предизвиква бурни емоции и коментари.
Ветеранът-герой, който е на снимката, никога и никого не оставя равнодушен.
На снимката виждаме курсаннти от Нахимовското училище заедно с техния офицер, които отдават чест на безстрашния ветеран Голимбиевский.
Снимката е направена през 1989 година от фотографа Иван Котов на крайбрежната улица в град Ленинград.
Анатолий Леополдович Голимбиевский е от
Той е единственият, който успял да оцелее от цялата група десантчици от морската пехота, които първи влезли в бой в Цемеския залив около Новорусийск. Десантната група първа влязла в бой, стъпвайки на земята.
Анатолий Леополдович Голимбиевский бил намерен без признаци на живот на бойното поле с различни рани по ръцете и краката. Морякът бил спасен в болницата в Тбилиси, но получените рани довели до отрязването на краката му.
Подробностите около неговото мъжество са запазани само в мемоарите на контраадмирал С.С. Ворков, който бил командир на есминеца «Сообразительный».
Започнало настъпателно сражение, в което морякът неумолимо се хвърлял напред. При настъплението Голимбиевский бил ранен няколко пъти. Но всеки път той ставал отново и отново и продължавал настъплението.
Едва след 7 дена, когато интензивността на бойните действия намаляла, раненият и обезсилен ветеран бил намерен на бойното поле.
В болницата след прегледа на лекарите му казали, че има гангрена и само ампутацията на краката ще спаси живота му.
Анатолий Голимбиевский бил много жизнелюбив човек и живял до 80 години.
След войната през целия си живот работил като водещ инженер в института за метрология, изготвяйки различни прибори и механизми.
В живота си винаги и всичко се опитвал да прави самостоятелно.
Своят автомобил Анатолий шофирал чрез ръчно управление и сам карал през града и към вилата си.
«Вярвам в непреодолимата сила, мощта и прегреса на нашия военно-морски флот», казвал морякът.
«Вярвам в непоколебимостта на нашето знаме — знамето на непобедимата морска държава СССР».
Петя Паликрушева
