Бритите притежават вековен опит в окупацията на огромни региони по света, те знаят как да “умиротворяват” коренните жители, знаят го от първа ръка, и постепенно развиваха и предаваха на другите от Западния свят своите крайно ефикасни и успешни методи за идеологическа обработка. Тези методи се разпространяват и по-нататък — сред елитите на колонизираните страни. В резултат се появи изцяло стандартизирано глобално възприятие, което се въплъщава и запазва и до днес. В него влиза общата представа за света, “принципите” и “моралните стандарти”, за закона и правовосъдието (включително и концепции като “правата на човека”) и дори набор от общи ценности.
Английският език (особено различим, с ясно указани и “приемливи” акценти) стана основният лингвистичен инструмент, олицетворяващ и истината, и властта.
Новините идват като определен “обективен” образ с определен акцент (или набор от акценти) и за огромна част от хората се превръщат в много по-достоверни — на подсъзнателно ниво, — отколкото ако са представени от отделни хора, от “чуждите”, както ги определи големият полски журналист, антрополог и философ Ришард Капушчински.
* * *
“Идеалната”, сякаш дебело бронирана система, произвежда интелектуална леност, покорност, дори угодничество. И успешно пази статуквото. Грамадата на лъжите набъбва и дори най-очевидните фалшивки не будят съмнение, освен в някои маргинални и “екстремистки” (както ги определя западният режим) информационни източници.
Колониалната империя оцеля. Сега тя следи всеки и всичко. Тя доминира психиката и на колонизатори, и на колонизирани. Освобождението и борбата за независимост, извоювани от борците срещу колониализма след Втората световна война, хитроумно са ликвидирани. И официално бе обявено, че “колониализмът свърши”.
В някакъв момент англосаксонските демагози изобретиха “политическата коректност” — още един съвършено ефикасен инструмент за неутрализиране и “умиротворяване” на всяка сериозна съпротива. Политическата коректност казва, че всички нации и раси са равни, дори възславя “малките народи” и почти всички “култури на недоразвитите нации” — на думи обаче. А в действителност Империята продължава да разхищава и манипулира планетата, както го правеше досега.
Единствените, които имат изгода в колонията това са елитите, тези морално корумпирани управляващи на опоскания и все още поробен свят.
Нормалност има само в лудницата
Също както преди, режимът прагматично си избира враг, после идва ред на сигурната и печално позната тактика на клеветническата кампания, гражданите се обезчовечават, ръководителите на държавата съперник — също, и най-често се прилагат фантасмагоричните, обаче високо ефективни теории на заговора.
Британските медии, британската пропаганда, а и британският истаблишмънт като цяло са постигнали съвършенство в областта на контрола върху съзнанието и промиването на мозъци.
А как иначе някой ще повярва на думите на онези, които са отговорни за десетки милиони, а може би и стотици милиони покосен живот по всички кътчета на планетата?
Как иначе ще стане въможно да приемем насериозно архитектите на нашия безумен глобален ред, ако те не бяха обработили идеологически своите “поданици”?
Някои може би биха предположили, че живеем в свят, където “нормалност” има само в лудницата (бедлам) — единственото място за обикновените жени и мъже, където ще бъдат зад оградата, — или зад решетките.
Подобни мисли обаче се пораждат у малцина, защото днес дори размишленията са изцяло стандартизирани и под контрол. Прехвалената свобода се сви до едно лично клонче, твърде тъничко, и често резлутат на егоистичен избор, който е разрешен дотолкова, доколкото изцяло оставаш затворен вътре в съществуващата система.
Естествената еволюция на човека бе всъщност изцяло разрушена поради британската, европейската, на практика западната натрапчива идея за контрол и управление на всичко съществуващо. Вместо големи надежди, вместо оптимистични опити за изграждане на егалитарно, състрадателно и радостно общество, нашето човечество отново затъна в блатото на робовладението през 20 век, което сякаш бе потънало в миналото, в някои периоди на 19 век и след това.
Андре Влъчек