Спомен на артилерист от СССР, 1943 година
В един от боевете ние успешно настъпвахме към фрицовете и ги изтласкахме зад жп спирката. Пред мен се оказа павилиона на дежурния, а аз взех, че скочих в него. Добре, че имах добра реакция, защото за моя изненада изведнъж се оказах лице в лице с един немец, който вече протягаше оръжието си към мене. Аз веднага стрелях, нямаше време да мисля. Иначе той щеше да ме ликвидира.
Погледнах пред прозореца, видях друг хитлеровец, че бяга, само петите ме проблясваха.
Хвърлих се с всички сили след него, но не успях да го догоня.
Отзад се чуваха виковете на нашите, които … говореха за майка му, чуваха се изстрели.
Спрях да бягам и се обърнах. Гледам, двама червеноармейци стоят, целят се с пушките си в мен и викат:
«Стой, гад!»Приближих се към тях и им казвам:
«Вие какво, приятели? Изпуснахте немците, а!»Те ми отговарят:
«Мислехме, че искаш да бягаш при фрицовете»
Ето това ми се случи, още малко и щяха да ме пратят на Оня свят.
Тогава дойде заповед с колоната да продължим по-нататък.
Към вечерта вече бяхме направили отбранителната позиция около хълма. В това място наоколо имаше неголеми хълмове, отляво и отдясно, а между тях недълбоки участъци. Около хълма, там, където заехме позиции, минаваше път, тогава изведнъж се показа немски автомобил, който се приближаваше към нас.
Приближавайки се още по-близо, шофьорът натисна газта, а фашистът, който стоеше до него изведнъж се изсули от кабината и извика:
«Русише швайне!» («Руски свине»)
Началник щабът, който стоеше в този момент точно до нас, не можа да издържи тази наглост, грабна граната и искаше да я хвърли след автомобила.
Успяхме да му хванем ръката. Разстоянието беше такова, че не можеше с гранатата до стигне до колата, а ние щяхме да сме убити от осколките. А немската кола вече беше далеко.
През нощта небето над нас се освети от ракети, имах чувството, че сме обкръжени.
Капитанът потвърди опасенията ми и каза:
«Подготвяй взвода за атака, окопавайте се!»
Цяла нощ рихме окопи, а на сутринта на нашия хълм се показа фашистки танк.
Беше сам, явно беше разузнавач.
Решихме да бухнем този нагъл немски боклук.
Извлачихме две оръдия от различни страни на хълма, и докато Иван от дясната страна с няколко изстрела отвличаше вниманието му, аз отляво с другото оръдие се прицелих в танка. Стрелях, но снарядът мина покрай него.
Един от нашите войници така се беше вцепенил от страх, че изскочи от окопа.
Побягна. Аз започнах да стрелям по него с пистолета, но не улучих.
Мислех си, майната ти, гад страхлива и предателска.
След 10 минути го гледам този същия — отново в окопа.
Казвам му:
«Ти нали избяга, боклук с боклук! Защо се върна?»
Оказва се, че зад нашите позиции са го хванали други наши и едва не са го разстреляли.
Предложили му да се върне в окопа по живо по здраво.
Накратко казано, след този случай повече никой не е бягал.
Артилерист от СССР, 1943 година