Въвежда се понятието ислямизация
Десетокласниците ще учат за Народния съд, приватизацията, експроприацията, терора — това са част от новите понятия, които влизат в учебните програми. Терминът «османска власт» пък окончателно замества османското «владичество» и «завоевание», за които досега учеха родните ученици. Това става ясно от новите програми по 12 предмета за 10-и клас, утвърдени миналата седмица от просветното министерство. Те влизат в сила от учебната 2019/20 г. заедно с нови програми за четвърти клас.
По-новите времена младежите ще изучават през понятия като комунизъм, диктатура на пролетариата, трудововъзпитателни общежития, горяни, както и Възродителен процес (темата присъстваше и в проекта, но не бе изведена като отделно понятие), социалистическа индустриализация, насилствено коопериране и др. Включени са и термини като избирателна система, гражданско общество, свобода на словото, евроатлантически избор и приватизация.
От МОН обясняват, че отделни понятия като неправителствени организации, мажоритарна и пропорционална избирателна система са отпаднали, тъй като са обект на изучаване през други предмети. «В същото време са въведени нови понятия — например базилика, ротонда, терор, атентат, безпартиен режим, комунизъм, репресивен апарат, глобализация и др., които подпомагат разбирането на процесите», посочват от министерството. Оттам подчертават, че е «проследено взаимодействието между различните цивилизации по нашите земи в отделните периоди от историята ни, засилен е патриотичният акцент и е отделено внимание на събития от най-новата ни история, като в програмата са намерили място само факти, без да се допуска оценъчна интерпретация».
Чувствителната тема как се представя историята ни в учебниците предизвика горещи спорове през 2016 г. по времето на Тодор Танев, когато бяха представени проекти на програми по история за 6-и клас, в които пишеше, че децата ще трябва да «дават примери за съжителството между традициите на християни и мюсюлмани». Мнозина заподозряха, че така предпазливо написани, текстовете ще позволят на издателите да опишат в учебниците си единствено османското «присъствие» и учениците няма да получат адекватна представа за тези времена. Последвалите протести доведоха до оставката на Танев, а наследничката му Меглена Кунева одобри нови програми за шестокласниците, в които думата «съжителство» бе премахната.
В окончателната програма по история и цивилизации за 10-и клас за периода от XV-XVII век също няма «съжителство», за сметка на това е добавено ново понятие — ислямизация. В първоначалния вариант на раздела «Българските земи под османска власт» пишеше, че десетокласниците трябва да използват «пространствени ориентири за определяне границите на Османската империя и българското пространство в нея», да определят «мястото на българите в системата на османската държава», както и да оценяват «съпротивителните» им действия срещу османската власт. В окончателния вариант към това се добавя, че те трябва да разграничават формите на «антиосманска съпротива» и да разбират ролята на външнополитическите фактори за развитието на българските съпротивителни прояви.
В раздела за Възраждането (XVIII-XIX век) пък учениците ще учат за зараждането на национално самосъзнание, новото българско училище, движението за самостоятелна църква, началото на организирано национално освободително движение, Априлското въстание, делото на Левски, Руско-турската освободителна война.
Програмата по литература за 10-и клас също остава изцяло «българска» (в момента родните произведения се учат в 11-и клас, а в десети клас се преподават «Декамерон», «Дон Кихот» и «Хамлет», които обаче слязоха в 8-и клас).
Сред родните автори са Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и др., но с доста по-малко творби от първия проект на МОН от 2016 г. Димчо Дебелянов например ще се изучава само с «Да се завърнеш в…», докато в първия вариант на нова програма отпреди година и половина бяха включени «Черна песен» и «Помниш ли». Елин Пелин остава само с «Гераците», без «Задушница».
По произведенията на Славейков имаше спор — дали той да бъде представен с «Микеланджело» или с Cis moll. В крайна сметка след общественото обсъждане експертите са се спрели на втората (Cis moll). От романа на Д. Димов «Тютюн» (който сега се изучава в 12-и клас) пък са конкретизирани за изучаване две глави — 1-ва и 16-а от 1-ва част.
Промяна има и при произведенията на Яворов — неговото «Две хубави очи» остава в окончателната програма, но вместо «Обичам те» и «Маска», десетокласниците ще се запознават с него чрез «Арменци» и «В часа на синята мъгла». Те ще изучават и две нови произведения, които присъстваха и в проекта — «Дърво без корен» на Н. Хайтов и «Нежната спирала» на Й. Радичков.
По философия гимназистите ще учат за основните методи на логиката, за Човек и Бог, за държавата и гражданското общество и др., а по информационни технологии — за спам, облачни технологии, уебинар и циркулярни писма. По физическо тийнейджърите ще тропат еленино хоро и гръцки танц «Сиртаки», а по музика ще пеят три песни от училищния и три от извънучилищния репертоар.
ЕТАПИ
Новите учебни програми влизат постъпателно — за 1-ви и 5-и клас през 2016/17 г., за 2-ри, 6-и и 8-и клас — през настоящата 2017/18 г., за 3-ти, 7-и и 9-и — догодина и т.н. С утвърдените нови програми за 4-ти и 10-и клас всъщност се затваря цикълът на новостите в материала от началния курс до края на първия етап на гимназиалното образование. «Повече от година и половина проектите на тези програми бяха във фокуса на общественото внимание. По време на обсъждането бяха проведени множество срещи и консултации с учители, с представители на висши училища и на БАН по предметите, към които има обществена чувствителност — български език и литература, история и цивилизации и философия», изтъкват от МОН.
Силвия Георгиева
Източник: СЕГА