Разработените в СССР ръчни гранатомети продължават успешно да се използват в много международни конфликти, пише Къл Мизоками за The National Interest.
Според него, западните стратези трябва да отчитат този фактор и да разберат, че дори леката руска пехота, въоръжена с РПГ, може да представлява значителна заплаха за войските на НАТО.
Reuters
По време на Втората световна война Червената армия не можела в началото да спре настъпващите немски танкове, пише Мизоками.
И, според него, благодарение на този опит на СССР се появило едно от най-познатите оръжия в света.
Просто и ефективно, «прилича на метла» — РПГ-7 се превърнал в ефективен противотанков гранатомет в следвоенния период — благодарение на своето широко разпространение станал «символ на революцията и терора».
Авторът на статията подчертава, че вермахтът е бил първият, който е започнал успешно да прилага преносимото противотанково оръжие «Пацерфауст».
Фактически то представлявало метална тръба с кумулативни боеприпаси, които действали с помощта на заряд от барут.
Независимо от външната си простота, по-ранната версия на това оръжие можела да пробие до 140 мм броня.
Последната версия на «Панцерфауст 250» можела да се презарежда и бил снаабдена с пистолетна дръжка.
Вземайки за база немските разработки, съветските конструктори създали собствен ръчен противотанков гранатомет.
По-удачен образец, РПГ-2, постъпил на въоръжение в армията през 1949 г.
Той стрелял на 150 м, бронепробиваемост — 180 мм, което позволявало дори на най-зелените новобранци «с лекота» да унищожат най-новите танкове на НАТО от онова време, включително американския М26 «Пършинг» и британския «Центурион».
През 1961 г. РПГ-2 било заменено с усъвършенстваната версия РПГ-7.
Далечина на изстрела от 150 до 200 м.
За разлика от предния модел, оборудван с обикновен механичен прицел, новата модификация имала оптически прицел ПГО-7.
Освен това, пусковата тръба била снабдена с конусообразен отражател и допълнителна дръжка.
Неговите боеприпаси вече можели да пробият 260-мм броня.
News Front