Фантастите от всички времена пишат за някаква си машина, която може незабелязано да се придвижва под земята, пробивайки си път през грамади от земна маса.
Кой би могъл и да си помисли, че «жегата» в годините на Студената война ще принуди СССР да направи опит практически да реализира подобен механизъм.
Конструктивно машината представлява променен цял електропроходим комплекс.
След войната в ръцете на съветските конструктори попадат бележки за подобно устройство, разбира се, че идеята се сторила интересна за съветските специалисти.
Още повече, че натискът върху СССР от страна на Запада бил неистово силен.
Така се родил проектът «Крот».
Дори нямало нужда да се убеждава висшето ръководство на комунистическата партия на СССР в целесъобразността на разработката: проектът моментално се харесал на Хрушчов. Вероятно си е мечтаел да «стигне до империалистите из-под земята».
Основната трудност при проекта била малка скорост на придвижване и огромната енергия, която била необходима за целта: «подводницата» под земята се движила със скорост не пешеходец и имала нужда от ядрен реактор за двигател.
Според наличните данни, първите изпитания били проведени през 1962 година и «Крот» с дължина 35 метра пробил Урал.
Но по време на изпитанията на втория тест по неизвестни причини апаратът се взривил вътре в планината.
Според различни версии, апаратът и до днес е «замразен» вътре в центъра на планината. Някои допускат, че целият екипаж се е изпарил по време на взрива на ядрения реактор от прегряване.
При Брежнев проектът бил закрит и засекретен.
Петя Паликрушева