«Изминаха повече от три години, откакто Русия завзе Крим и започна война чрез посредници в Украйна, — пише бившият генерален секретар на НАТО, понастоящем глава на консалтинговата компания Rasmussen Global Андерс Фог Расмусен за Financial Times. — Малко са основанията да твърдим, че войната ще завърши скоро. Подкрепяните от Русия сили или се окопават, или се придвижват напред, а отговорът на Европа не работи».
Според Расмусен, необходимо е ново мислене, за да може инициативата за прекратяване на огъня за спре убийствата.
Усилията на Франция и Германия за деескалация на войната чрез т.нар. Мински споразумения и «нормандския формат» задържаха Русия на масата на преговорите, продължава бившия шеф на НАТО.
«Европейските и американските санкции изпратиха сигнал на Москва, че погазването на международния ред, основан на правила, ще повлече след себе си последствия», се казва в статията.
«Ако войната на изтощаване цели отслабването на противниците и е проверка кой има по-силен характер, то днес виждаме как Русия води «студена война на изтощаване» срещу Запада, отбелязва Расмусен. — Тактиката на Москва е следната: да разбие трансатлантическото единство, особено в санкционната политика.
В последните седмици започнах да се опасявам, че Владимир Путин, руският президент, може да успее.
Последствията биха били трагични».
Според автора на статията, понастоящем цената на санкциите е твърде ниска, за да промени поведението на Русия и да се постигне спазване на Минските споразумения.
«Дойде време да се променят сметките на Кремъл, да се вдигне цената за неговата агресия», — пише Расмусен, отбелязвайки, че тази логика частично е стояла зад американския законопроект за санкциите, приет тази седмица от Палатата на представителите с 419 гласа ЗА и 3 ПРОТИВ.
Тази стъпка трябва да се приветства, защото тя носи повече предсказуемост в трансатлантическите усилия по отношение на Русия, но някои в Европа атакуват всичко това, поради вероятното въздействие върху европейските и американските енергийни компании, продължа главата на Rasmussen Global.
«Нито една от страните не може да си позволи да изпуска от погледа си по-мащабната картина. Минските съглашения няма да бъдат реализирани и ситуацията в Украйна няма да се промени, докато Москва не се сблъска както със загуби, така и със стимули, — посочва Расмусен. — Стимул — това са по-нормализираните отношения с Русия. Но ако едновременно с това не бъдат увеличени загубите (разходите), лостовете за въздействие са лишени от потенциал. Вместо да разбиват идеята за санкциите, европейците трябва да ги засилват, започвайки с тяхното продължаване с 12 месеца, а не с 6».
«Европа и САЩ имат обща цел — обезпечаване на сигурността в Източна Европа и нормализиране на отношенията с Русия, продължава Расмусен. — Тази цел не бива да се поставя под кръстосан огън от различни търговски интереси. Подобни действия биха разбили на части трансатлантическото единство по отношение на Русия и биха разкъсали Европа.
Нашето единство е призовано да прогони Русия и нейните марионетки от украинска територия, завзета със сила. Настана време да променим сметките на Москва. Ако американският законопроект не е правилното решение, то европейците трябва да отговорят на въпроса: кое решение тогава е правилно?», завършва екс-генералният секретар на НАТО.
Превод и редакция: Петя Паликрушева за News Front
Източник: https://www.ft.com/content/cab4c2de-72a1-11e7-93ff-99f383b09ff9