През 1883 година в престижния нюйоркски Пресклуб главният редактор на New York Times Джон Суинтън (John Swinton) е помолен да вдигне тост за независимата преса. От този миг насетне всеки, който настоява да потвърдя твърдението си за едно или друго събитие и обстоятелство с независим източник, ще бъде отпращан към Джон Суинтън.
Ето и самият тост:
«Към днешна дата понятието «независима преса» в Америка не съществува. Не съществува и в цялата световна история. Вие го знаете и аз го зная.
Между нас няма никой, който да посмее да изкаже личното си мнение в печата и дори ако би посмял, той ще знае предварително, че мнението му никога няма да бъде публикувано.
Всяка седмица на мен ми плащат, за да държа личното си мнение за себе си.
И на вас ви плащат за същото. А ако някой от вас е толкова глупав, че да публикува личното си мнение във вестника, за който работи, още на следващия ден той ще се окаже на улицата и ще бъде принуден да си търси нова работа.
Или, което е напълно възможно, просто ще бъде убит.
Работата на журналиста се състои в скриването на истината, в откровената лъжа, в изопачаването на фактите, в очернянето на когото трябва и във възхваляването на чудовището, за да продаде страната си с цел да го храни.
Вие го знаете и аз го зная.
Тогава каква е тази глупост да вдигаме тостове за независимата преса?
Ние сме инструменти и васали на богаташите зад кулисите.
Ние сме марионетки: те дърпат конците и ние играем.
Нашите таланти, нашите възможности и нашият живот са чужда собственост.
Ние сме интелектуални проститутки, курви.
Нищо повече!»