Информационната политика е неотменна част от всяка съвременна държава. Но често информацията не носи благо, а е с цел постигането на политически цели по пътя на дезинформацията.
Най-ярко негативното влияние на информационната политика се вижда в отношенията между Запада и Русия.
САЩ и Европа се опитват да създадат негативен образ на руската държава в очите на световната общественост. С тази политическа стратегия често не са съгласни някои европейски политици и обществени дейци.
Например, тези дни датският политик Мари Краруп разкритикува антируската истерия на Дания. Мнението й бе публикувано от изданието Politico.
Струва си да отбележим, че Краруп често е подлагана на натиск от страна на Запада по повод своите обективни възгледи.
Дори министърът на външните работи Кристиан Йенсен нарече Мари човек, който открито подкрепя Путин.
Глобалната информационна кампания срещу Русия започна със събитията от украинския Майдан и незаконното сваляне на властта. След осъждането на тези събития и опитите да се защитят жителите на Крим, Русия се превърна за Запада в агресор и обект на всевъзможни ограничителни мерки.
Разгърналият се конфликт в Донбас стана допълнителен информационен инструмент в ръцете на Запада в борбата му срещу Русия.
Краруп отбелязва, че Европа провежда по отношение на Киев пагубна политика, която води към разкол на страната на части.
Датският политик счита, че действията на ЕС по отношение на Украйна могат да се сравнят с развод между родители.
В такава ситуация детето трябва да направи много труден избор и да остане само с единия родител.
Населението на страната попадна точно в такава ситуация, в която едни теглят към Русия, а другите — към Европа.
Налице е разкол в страната.
Това е много глупаво от страна на Европа, отбелязва Краруп.
Тя счита, че би било много лесно да се разбере Русия, ако се познава историята й.
Тогава не би се наложило тя да бъде обвинявана.
Например, Солженицин още през 1991 година написал писмо до Борис Елцин, в което го призовавал да запази на Русия правото да преразгледа границите си в случай, че Украйна започне да се стреми към независимост.
Украинците тогава показали двойнственост, сваляйки паметниците на Ленин, а едновременно с това хващайки се за границите, които точно Ленин обозначил след гражданската война.
Затова да се критикуват решенията на Русия, но без да се опираме на особеностите на нейната история, е абсолютно абсурдно.
«Нима можете да кажете, че Солженицин е бил фен на Путин?», задава риторичен въпрос Краруп.
Петя Паликрушева