Според думите на командващият от НАТО Филип Бридлав, в зоната на 600 км около руската военна база в Латакия в Сирия е разположена т.нар. «забранена зона».
Вътре в този гигантски балон отказват да работят нормално всички електронни прибори и системи за полет на съвременните самолети на НАТО.
Непрестанни грешки пречат на работата на системите за орбитално следене на обектите на земята.
По такъв начин силите на западния алиас не могат да получат никакви информация от спътниците за наличните на територията на Сирия въоръжения на Русия, а също за тяхното местоположение.
Подобни «балони», освен над Средиземно море, са разположени над Черно море и на границата с Прибалтика.
Опасенията на западните «партньори» от дадената система са на базата на това, че тази функция на руското оръжие може да се използва не само като отбранителна, но и като настъпателна: вътре в този балон руските крилати и балистични ракети не мога да бъдат забелязани от американските системи за ПРО, защото те не могат да се ориентират в условията на непрестанни грешки.
Зоната е високоподвижна, затова тя може да се придвижва в настъпление заедно с войските на Русия, запазвайки постоянния си защитен купол.
Отчасти това предизвиква непрестанна паника в Европа относно разполагането на балистични ракети около границите — те просто нямат какво да противопоставят на това.
САЩ нееднократно заявяват за лидерството на Русия в областта на средствата за радиоелектронна борба, но все още не се бяха сблъсквали реално с нея. Както показва практиката, американската армия не е в състояние да води пълноценни бойни действия при липсата на връзка и възможност за работа на високотехнологичните системи за спътниково насочване.
Концепцията на американската армия предполага абсолютно техническо превъзходство над потенциалния противник. Така беше през всичките 1990-те и 2000 година. Днес тези позиции са максимално увредени.
Това се излива в истеричната политика на санкции спрямо Русия.
Нека да бъдем честни: проблемите не са в Украйна или в Сирия, проблемът е във възстановяването на Русия като геополитически фактор на картата на света.
Петя Паликрушева