Журналисти разговаряха с трима мъже на възраст 20, 35 и 45 година, които се върнаха от Сирия след 6-месечна командировка.
Ето част от откровенията на бойците от т.нар. частна военна руска компания «Вагнер».
Според журналистите, тримата мъже са Сергей Ц, Генадий Ф и Степан М (имената са променани). Те са се върнали в Москва през ноември 2017 година.
Според мъжете, базата на «Вагнер» е била точно до 10-та бригада със специално предназначение към ГРУ, разположена в Краснодарския край.
Там по-рано били събрани бойци от цялата страна. Всички преминали пред медицинска комисия и различни приемни тестове.
Наложило се да пробягат 3 км, както и да преминат през цяла поредица от физически тестове.
Сериозно изпитание бил полиграфът. Според Генадий, от осем човека в групата през детектора преминали само двама.
След това приетите с договор наемни бойци били разпределени по «бригади», всяка от които по 300 до 400 човека.
Те излетели за Дамаск от международното летище в Ростов на Дон на 25 април 2017 година с обикновен чартърен полет.
Не поставили виза в паспорта си, но било отбелязано за излитането, а след връщането — за пристигането.
Сирийските граничари не се докосвали до документите им, в самолета долетели около 1500 бойци от «Вагнер» в цивилни дрехи, всеки носил военната си униформа, но в багажа.
«Докараха ни до нефтените полета Аш Шаир, където бяхме три месеца и едва тогава разбрахме как е името на мястото. Намира се на 40 км северозападно от Палмира», казва Степан.
Бойците били докарани направо в пустинята, живели известно време на открито, независимо от дъжда и студа, след това им раздали палатки.
«Извършвахме караул в планините. На отсрещната страна бяха идиловците. Авиацията ги изкърти от бомбардировки. Покрай нас всеки ден превозваха бронирана техника — танкове, БТР, БМП…Беше очевидно, че предстои настъпление», отбеляза той.
Ударната сила на «Вагнер» в Сирия бил «щурмът с грамаден удар в последната част». Освен тях, в Сирия имало взвод с тежко въоръжение с миномети, ПТУР, тежки картечници, АГС, отряд за огнева подкрепа, бронегрупа.
«Всички идиловци носеха пояси шахид. Съвсем внимателно изработен, с неголямо тегло. Това е опаковка от пластмаса, залята с прозрачен гел, в който има много, много метални кръгове. В резултат на тези пояси не хванахме нито един в плен. Веднъж през нощта идилците нахлуха в нашето селище. Болшинството от тях веднага бяха изпратени при светия дух, а няколкото от тях известно време ги гонехме из селището. Един, който видимо беше тежко ранен, дълго викаше за помощ, а след това избухна взрив. От взрива се изкърти съседната стена. После се оказа, че е бил на 20 метра от нас. Сутринта направихме почистване — в всяка дупка и подземие хвърляхме гранати».
Според Генадий, шахидите винаги били минимум двама-трима човека, които се самовзривявали, приближавайки се по-близо по време на нощна престрелка.
Това се случвало 1-2 пъти всяка седмица. До бойците от «Вагнер» се промъквал идиловец и се самовзривявал. От подобни нощни атаки загинали немалко бойци: осем — в един бой, 15 — в друг, 10 — в трети», отбеляза той.
Според Сергей, в този момент всички местни жители били напуснали селото и бойците не се сблъсквали с граждански жители.
Коментирайки загубите за шест месеца командировка, бойците споделят, че от една бригада загинали около 40 човека, още около сто били ранени. В друга бригада загубите били около 20 убити и 70 ранени, а третата бригада само за първите две седмици загубили 50 човека. Много от тях загинали по време на сваляне блокадата на Дейр ез Зор.
«Техниката ни беше малко. Придвижхме се главно пеша, а част от нас на КамАзи и Урали. Ако ПТУР удари камион, то загубите щяха да са огромни…»
Воюващите на страната на Асад били разделени на три раздела — според бойните им качества.
Най-ниското място в йерархията заемали сирийците, средното — фатимидите (бойците от Афганистан) и палестинците, а руснаците били върхушката на своеобразната пирамида.
«Веднъж отряд фатимиди завзе плацдарм, след това се предизлоцира, а на тяхно място се настаниха правителствените войски. Те веднага издигат сирийското знаме. Наш опитен боец, който пет пъти за тези години беше в Сирия, каза: ако вечерта над позициите се появи сирийско знаме, на сутринта тук ще се издига знамето на ИДИЛ.
Ние взехме това за шега. А на сутринта се събудихме от бясна тупурдия: 300-400 сирийски войници бягаха с викове: «Идва танк на ИДИЛ!»
И наистина: над позициите на правителствените войски вече се вееше черното знаме», разказа Сергей.
Според Степан, руснаците се непобедими бойци, особено в отбрана».
Никой не би издържал нашите атаки, никой. За шест месеца нито един противник не би издържал нашите щурмове. Нито в Акербат, нито в Дейр ез Зор», подчерта той.
Според него, Акербат е бил превзет само от руските бригади «Вагнер».
Сирийците пристигнали във финалния стадий, за да се снимат за новините.
«Ние дори се скрихме, за да не попаднем в кадър, когато сирийците позираха с героичен вид. Ако ни бяха дали повече техника, щяхме да освободим Сирия от ИДИЛ за две седмици», каза Сергей.
Според Генадий, във «Вагнер» има бивши правоохранители и военни.
Те дори така се поздравявали помежду си: «Привет, неудачници!»
Всички бойци били застраховани. При раняване било гарантирано добро лечение.
От висококвалифицирани лекари в Русия.
Според него, и в момента в Сирия има бойци от «Вагнер» — охранявали нефтените полета и заводи.
«Те вече няма да тръгват в атака», добавят бойците.
Петя Паликрушева