Кой е измислил знаменитата шапка, как я наричали във войската, защо я изоставили.
Веднага след Революцията войниците и командирите на Червената гвардия, а след това на Червената армия, били облечени в униформата на императорската армия. Но с избухването на Гражданската война станало повече от необходимо да се разграничат червеноармейците от белогвардейците.
През май 1918 г. Народният комисариат по военните въпроси на РСФСР обявява конкурс за нова униформа за войниците на Червената армия. В конкурса участват известните руски художници: В.М. Ванецов, Б.М. Кустодиев, д-р Езючевски, С. С. Аркадевски.
Според резултатите от конкурса, на 18 декември 1918 година Революционният Военен съвет, заедно с другите части от новата униформа на червеноармейците, одобрил зимната шапка — която по форма прилича на средновековен боготирски шлем, бъдещата будьоновка.
Разпространена е легендата, че будьоновката е разработена още преди ВОСР като елемент от руската армия по повод победния парад в Берлин и Констинтинопол. Но в императорските архиви, нито в архивите на временното правителство, не са намерени подобни проекти.
На снимката: Участници във Военния парад на Червената армия на Червения площад в Москва, 1927 година.
Първото описание на външния вид на «Будьоновката» откриваме в заповед на РВСР № 116 от 16 януари 1919 г. Шапката е изработена от плат със защитен цвят от памучно сукно.
Горната част на шапката се състои от шест сферични триъгълника, които се стесняват нагоре. Върху горната част е зашита кръгла пластина с диаметър 2 см, покрита със същия плат.
Отпред будьоновката има овална козирка, а отзад — спускащ се надолу затилник с удължени краища, които се стягат под брадата с копчета.
Над козирката на будьоновката била зашита звезда с диаметър 8.8 см. В центъра на звездата била закрепена значка-кокарда.
Първоначално кокардата била изготвена от жълта мед и имала форма на звезда с пет краища с плуг и чук в центъра.
Сърпът и чукът се появили на кокардата през 1922 година.
От лицевата страна значката била покрита с червен емайл.
Родовете войски в Червената армия се различавали по цвета на звездата от сукно, зашита на предната част на будьоновката.
Пехотинците имали звезда с малинов цвят, кавалеристите — синя, артилеристите — оранжева, инженерите и сапьорите — черна, летците — светло синя, граничарите — зелена.
Първоначално зимната шапка на войските била наричана «богатирка», защото имал външно сходство с шлемовете на древноруските войни.
Но впоследствие, когато шапките започнали да се разпространяват във войските, започнали да ги наричат по имената на главнокомандващите М.В. Фрунзе и С.М. Будьони — фрунзевки и бедьоновки съответно.
В историята се запазила «будьоновката» — вероятно в резултат на прославения боен път на Първа Конна армия, а също на огромния авторитет на маршал Будьони.
Будьоновката останала част от униформата до Зимната война. Тогава станало ясно, че шапката-ушанка, разпространена във финските войски, държи значително по-топло, съответно е по-ефективна.
Взето било решение будьоновката да се замени с ушанка.
Но голяма част от Червената армия воювала с будьоновки до 1943 година.
Първите произведения на революционното изкуство, изобразяващи будьоновката като неизменен атрибут на червеноармееца, били пуснатите в периода на Гражданската война и интервенцията агитационни плакати, призоваващи работниците и селяните да влязат в редовете на Червената армия.
Най-известен от тях е плакатът на Д.Моор «Ти записа ли се доброволец?» от 1920 година.
Така Червеноармеецът в будьоновка се превръща в истински символ на Червената армия в периода на Революцията и Гражданската война.
Петя Паликрушева
