Еманюел Макрон е млад и амбициозен политик, когото популярното американско списание «Тайм» нарича следващият водещ политик в Европа, който ще замени Ангела Меркел. Списанието има основания да прави подобни умозаключения.
«Голямата коалиция» в Германия след септемврийските избори през 2017 година се разтури, заплашвайки страната с продължително сътресение.
Кога в Германия ще се появи дееспособно правителство, никой не знае, а времето лети. Появи се ниша, която очевидно Франция се опитва да заеме.
Съдейки по маниера на поведение на Макрон като най-младия в историята на Франция президент, той се готви да изиграе ролята на европейски лидер от голям мащаб.
Когато Франция се прости неотдавна с рок-легендата Джони Холидей, Макрон произнесе реч, която бе насочена към сърцата на французите. Тя прозвуча като призив към обединяването на нацията.
Тук Макрон бе уловил главното — той бе разбрал колко е важно да се положи пътят към гражданското съгласие в страната. Да, плановете на «отрочето на олигархията» са амбициозни.
Още по времето на президентската кампания той излезе от безцветната Социалистическа партия и създаде своя, заявявайки, че тя не е «нито дясна, нито лява». След това направи един много коварен ход и замени в агитацията си битката между труда и капитала с отношенията между глобализацията и националния суверенитет.
Когато стана президент, Макрон промени системата за назначаване на държавни чиновници. Подложи на критика «политическата класа», обвини политиците в «безплодни спорове и празни амбиции».
Във връзка с делото на жената на Франсуа Фийон, обвинена за фиктивна робота като помощник на депутат, бе приет закон, забраняващ на депутатите, сенаторите, министрите и дейците от местното самоуправление да наемат свои близки роднини на работа като помощници.
Едновременно с това бе приет закон, който лишава депутатите от правото на правителствени разходи, за които те по-рано имаха право да не дават отчет.
Макрон заяви, че се подготвят законопроекти, оптимизиращи дейността на парламента и променящи избирателната система с помощта на въвеждането на елементи на пропорционалност, намаляващи броя на депутатите, сенаторите и избираните лица за местните органи на власт с една трета, а също рязко намали възможността да се съвместяват изборните мандати.
В програмата на Макрон има промени във всички основни сфери на обществения живот — шест крупни реформи: от реформи в трудовите отношения (законът вече е приет, но той предизвика големи протести в страната) до реформи в образованието и правилата за въвеждане на извънредно положение, което беше продължавано шест пъти.
Главния лозунг на тези промени е: «Да се освободи енергията, за се защитят французите, да се инвестира в икономиката».
Във външната политика Макрон нарече свой приоритет борбата с ислямския тероризъм.
Всички мерки за борба с терористите трябва да влязат в гражданския кодекс: МВР получи правото без съдебен процес да задържа заподозрени, да взема решения по отношение носенето на електронни гривни, да извършва административни обиски дори през нощта, да затваря джамии.
Дали ще успее да измъкне Европа от Меркел, предстои да видим.
News Front