(продължение от 1 част)
Най-мащабното сражение между Червената армия и УПА е на 21-25 април 1944 година около Гурби в Ровенска област.
Сражението е предшествано от нападение на бандеровците в края на февруари над генерал Ватутин, в резултат на което той умира.
За разправа с въоръжените отряди на националистите 1-ви Украински фронт, който след гибелта на Ватутин има нов командващ в лицето на Георгий Жуков, въвежда допълнително една кавалерийска дивизия, артилерия и осем танка.
От страна на УПА в боя вземат участие отрядите на подразделението «Север», в което влизат около пет хиляди човека.
Съветските войски имат значително превъзходство, разполагат с 25-30 хиляди бойци.
Що се отнася до танковете, то, според някои данни, те са били само осем, според други сведения, съветското командване е задействало 15 броя бронирана техника.
Има данни за използването на авиация от червеноармейците.
Независимо от численото превъзходство на съветските части, на страната на бандеровците е било отличното познаване на местността и в определена степен помощта от страна на местното население.
Самата битка е била опит от страна на бандеровците да пробият линията на фронта, за да достигнат до контролираната от германската армия територия.
Битката продължава няколко дена, сражението завършва с решителна победа на Червената армия.
Унищожени си над 2 хиляди войници на УПА, в плен са взети около 1500.
Загубите на съветските войски са около хиляда човека убити и ранени.
Независимо от това, че останалите бандеровци успели да достигнат до немците, ядрото на частта «Север» било разгромено.
Това съществено облекчило задачата на по-нататъшното освобождаване на Западна Украйна.
Друга крупна операция срещу бандеровците била проведена от Червената армия в разгара на Лвовско-Сандомирската операция.
Между 22-27 август съветските стрелкови и кавалерийски части извършили рейд по укрепените пунктове и лагери на УПА в Лвовска област.
Унищожени са над 3 200 бандити, в плен попадат над хиляда. Съветските войски успяват дори да вземат трофеи в резултат на операцията — бронетранспортьор, автомобил, 21 картечници и пет миномети.
През 1945 година, в последния етап от Втората световна война, когато линията на фронта е вече далеко на запад, срещу останалите бандеровци се прилагала следната тактика. Първоначално се извършвало разузнаване чрез малки бойни действия, за да се предизвикат силите на националистите в открит бой. Когато те се впускали в бойни действия, излизали основните съветски сили. Подобна тактика била значително по-ефективна, отколкото търсенето на въоръжените бандити по гори и планини.
Тези операции също били провеждани с размах.
Например, през април 1945 година 50-хилядната групировка под командването на генерал Михаил Барченков разгромява силите на УПА в Прикарпатието по линията на новата съветско-полска граница.
Унищожени са над хиляда бандеровци, няколко хиляди са арестувани.
След завършването на войната тези националисти, които оцелели, окончателни преминават към тактиката на партизанската война.
С бандеровските нелегални елементи е приключено едва в началото на 1950-те години.
Очевидно е, че ликвидирането им не е било окончателно.
Петя Паликрушева