Червената армия срещу бандеровците: най-крупните сражения

След битката при Курската дъга съветските войски окончателно завладяват стратегическата инициатива и пристъпват към освобождението на Украйна.

През ноември 1943 година Киев е освободен от немците. След това в първата половина на 1944 година са проведени Корсун-Шевченковската и Лвовско-Сандомирската операции за освобождението на територията западно от Днепър.

По това време Червената армия се сблъсква с отрядите на Украинската въстаническа армия (УПА).

След разгрома на хитлеристите на Курската дъга през лятото на 1943 година Червената армия стремително се приближава към Днепър.

Немците спешно укрепват позициите си. За да отблъснат настъплението на съветските войски се подготвя и Организацията на украинските националисти (ОУН), един от лидерите на организацията е Степан Бандера.

За целта се провежда спешна мобилизация на въоръженото крило на организацията — Украинската въстаническа армия.

В ядрото й са родени в Западна Украйна националисти, изповядващи радикален антисъветизъм, т.е. върл антикомунизъм.

Организационно УПА има няколко автономни групи: «Запад» (около Лвов), «Север» (Волин) и «Изток».

Основни бойни единици са батальоните (300-500 бойци) и ротите (100-150 човека), а също взводовете по 30-40 войници.

Те са въоръжени с винтовки, картечници и дори с унгарски танкове и провотанкови оръдия.

Според историците, към януари 1944 година, т.е. до момента на началото на операцията на Червената армия срещу фашистите в Украйна, броят на УПА е около 80 хиляди човека.

Постоянно действащи са около 30 хиляди, останалите били разхвърляни по села и градове и били привличани в бойните операции при необходимост.

Първи в бой с бандеровците влизат частите на 1-и Украински фронт под командването на генерал Николай Ватутин.

Националистите първоначално се опитват да не влизат в крупни сражения с частите на Червената армия, предпочитат тактиката на нападения с малки части.

Тази тактика се прилага няколко месеца, докато на 27 март в района на селището Липки в Ровенска област съветските войски откриват два батальона бандеровци.

Боевете продължават шест часа.

На място са унищожени около 400 бандити, а останалите са изтласкани отвъд реката.

При опита си да я преминат, потъват около 90 човека, в плен на червеноармейците попадат само девет човека- всичко, което било останало от двата батальона на УПА.

В доклада до Сталин се казва, че сред труповете е бил разпознат един от командирите.

Другото крупно сражение е след два дена около село Баскино в същата Ровенска област.

Отрядът на бандеровците от няколко стотин човека бил застигнат от съветските бойци изненадващо.

Бандитите от УПА били изтласкани към реката, там те започнали да се прехвърлят на отсрещния бряг.

Хубаво, но на отсрещния бряг ги очаквала спомагателната рота червеноармейци.

В резултат загубите на националистите били над 100 човека.

(следва)

Петя Паликрушева