13 декември 2017-Нюз Фронт.
Бенямин Нетаняху, премиерът на Израел, по време на двудневното си посещение в Европа, на 10 декември по време на срещата с президента на Франция Еманюел Макрон, коментирайки пренасянето на американското посолство от Тел-Авив в Йерусалим заяви следното:
» Вие можете да прочете за това в една много добра книга, която се нарича Библия. Можете да прочетете това и в други книги…Къде другаде може да е столицата на Израел, ако не в Йерусалим?»
А в това време обстановката в Близкия Изток се изостря с всеки изминал ден след заявлението на Тръмп, който обяви, че признава Йерусалим за столица на Израел, докато палестинците съвсем не са на това мнение. Меко казано.
И ето ти готов чисто нов конфликт, след провала на терористите в Сирия, който претърпя САЩ.
Защото ИДИЛ е проект на САЩ, колкото и да отричат това, който малко или много се самомодифицира и излезе от контрола на създателите си.
По въпроса за статуса на Йерусалим, на страната на Палестина са практически всички арабски държави, както сунитите, така и шиитите.
Но пък зад гърба на Тел-Авив стои световния жандарм- Вашингтон в лицето на администрацията на Доналд Тръмп.
Шансовете, че ситуацията може да излезе извън контрол и да станем свидетели на нова война се увеличават с всеки изминал ден, а се усилват и от религиозния фактор, който сблъсква страните.
Безусловно, американците са предвидили подобна реакция, иначе защо изведнъж Тръмп ще излиза със заявление, че САЩ са решили именно в този момент да признаят Йерусалим за столица на Израел.
Очевидно е, че ефектът е търсен и няма нищо общо с добрите намерения за мирно урегулиране на ситуацията в Близкия Изток, а точно обратното.
За това свидетелства и откритата провокация, която хвърля Тръмп, посочвайки абсолютно сериозно, но с холивудска усмивка, конкретни срокове за пренасяне на американското посолство в Йерусалим, за да затвърди позицията си.
Съдейки по всичко, нещата изглеждат като тайна сделка, в която освен еврейското лоби, състоящо се от финансовите кръгове на Уол Стрйт и редица политици от Републиканската партия, участва и държавата Израел, която се явява директен приемник на това решение ( а Тръмп в ролята на «Кръстник»)
Ако се вгледаме по внимателно, сделката за война, ще я наричаме условно така, има своя предистория, и съответно сценарий, който страните по сделката ( САЩ и Израел в случая) уговарят предварително.
Напомняме за военно-техническото партньорство сключено през септември 2016 година, още по времето на Обама.
В споразумението се казва, че Вашингтон се задължава да предостави на Израел помощ в $ 38 милиарда до 2028 года.
Израелският премиер настоява за $ 45 милиарда ( все пак длъжен е да опита), но заради мощният натиск от страна Обама, се примирява и на по-малко милиарди, като дори се съгласява да купува само американско оръжие в течение на 6 години.
Но всъщност, истинските суми на помощ от страна на САЩ към еврейската държава остават неизвестни.
Така смята аналитичния ценър RAND*. За Вашингтон Тел-Авив си е » трудно дете», и всъщото време погрешно се представят отношенията им като улица с еднопосочно движение.
САЩ постоянно налагат ограничения на Израел и се стремят да извлекат определена изгода. Много зависи и от това, кой в по-голяма степен държи властта в САЩ: демократите или републиканците.
За това, няма нищо удивително, че сегашният американски президент Доналд Тръмп вече разглежда въпроса за увеличаването на военната помощ за Израел, и прилага усилия за разблокиране на редица възли оставени от Обама.
Милиардерът-президент, разбира се, също иска от Нетаняху определени взаимни компромиси, в това число и по линията на закупки на американско оръжие.
Правене на огромен геополитически бизнес един вид, с елементи на война. Скъпо, ефектно и страшно.
Тръмп, както и Обама, предлага на ЦАХАЛ( Израелските въоръжени сили) да си купуват оръжие 75% с лейбъл «Made in USA» и само 25 % да си ползват израелско.
При такова предложение, американската военна помощ вече не изглежда толкова като»помощ» ,най-малко пък безкористна, а съвсем като сделка, от която САЩ ще прибира значителни средства от реализацията на оръжието.
И ако се следва строго по буква изпълнението на споразумението от септември подписано от Обама-Нетаняху, то Тел-Авив следва значително да съкрати закупките на собственото си оръжие.
Освен това, 75 % от цялата си военна продукция на Израел отива за износ. И всъщност, мъничката държава Израел, която заема 148 място по площ в света, влиза в топ десет на най-големите оръжейни барони.
Схващате ли, за какъв бизнес и за какви сделки иде реч?
Отделно, евреите вземат американските средства, но по стара еврейска традиция, постъпват по техен си начин. А Тръмп, просто любезно затваря очи и се прави, че не вижда- И вълкът сит, и агнето, както се казва.
Но това в никакъв случай не значи, че армията на Израел разполага с най-съвременна военна техника.
В ЦАХАЛ е зачислено и много неефективно оръжие, основно американско производство.
Понеже темата за оръжието е голяма и изисква особено внимателно отношение, ще представим подробностите в следващ материал по темата, вече с конкретика по оръжейните сделки и договрки между САЩ и Израел, и ролята отредена на Палестина в новоизпеченият конфликт, който подписа Тръмп на 6 декември признавайки официално Йерусалим за столица на Израел.
RAND* —Американска изследователска корпорация, провеждаща изследвания по проблемите на националната сигурност, която се смята за негласен мозъчен център на официален Вашингтон.
Очаквайте скоро продължението по темата.
Ася Иванова-Зуан
Българска редакция News Front.