Лазар Поптрайков (изписване преди 1945 година Лазаръ попъ Трайковъ) ебългарски революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, костурскивойвода и участник в Илинденско-Преображенското въстание.
Лазар Поптрайков е роден на 10 април1878 година в село Дъмбени, Костурско, в Османската империя, днес Дендрохори, Гърция. След като завършва основното си образование в селото и прогимназиалното си в Костурското българско третокласно училище, продължава да учи вБитолската българска класическа гимназия и в Солунската българска мъжка гимназия, където се сприятелява с Кузман Стефов, Лазар Москов. Там негов учител е Пере Тошев, същевременно се увлича по революционна литература, най-вече по творбите на Христо Ботев. За делото на ВМОРО го привлича Дамян Груев през 1895 година. Поради ученически бунт в Солунската гимназия, Лазар Поптрайков е изключен от училище и заминава за известно време в София на лечение. Там пише писмо до Българската екзархия, в което се обявява против смяната на директора на гимназиятаМихаил Сарафов и критикува работата на някои учители. Вследствие на това му е позволено да се върне в гимназията и да продължи образованието си.
Макар да завършва гимназията през 1898 година,Лазар Поптрайков обикаля Костурския район от 1896 година, като подпомага делата на ВМОРО.[8] След това повторно се завръща в Дъмбени и става учител в местното училище. С помощта наКузман Стефов и на костурските учителиПавел Христов и Михаил Николовразвиват усилено организацията в района, като приобщават все повече хора в комитета, и снабдяват организацията с пари и оръжие. След убийството на двама турци близо до село Загоричани Лазар Поптрайков е арестуван през есента на1899 година, осъден в Костур на 2 години затвор и заточен в Корча, откъдето се завръща през късната есен на 1901година.
Поптрайков обикаля Костурско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Марко Лерински до началото на 1902година. Скоро след това заминава на лечение в България, където с войводатаТома Давидов привличат за революционното дело подпоручик Георги Папанчев от Сливен и Никола Андреев(Алай-бей) от село Мокрени[9]. При завръщането си, във Велес, е повторно арестуван и затворен в Корчаили Скопие. Освободен е при общата амнистия през месец март 1903 година.
На Смилевския конгрес Лазар Поптрайков е избран за член от Горското началство в Костур и за заместник на Главния щаб на въстанието.Също така Лазар Поптрайков, заедно с Георги Попхристов иПетър Ацев, е избран за запасен член на генералния щаб, съставен от Даме Груев,Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.На31 май 1903 г. 1000 войници турски аскер обграждат село Дъмбени, четата на Лазар Поптрайков заема връх Виняри в Дъмбенската планина, в помощ на сражаващите се пристига четата на Дичо Андонов, която заема връх Локвата и удря турците в гръб. Сражение продължава дълго, като в помощ на сражаващите се пристигат и четите на Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и Митре Влаха. Лазар Поптрайков възпява битката в поемата „Локвата и Виняри“, написана на книжовенбългарски език с малко примеси накостурски диалект.Десетина дни след битката по идея на Лазар Поптрайков са създадени свидетелствени грамоти „За храброст“ и „За отличие“, с които са отличени най-храбрите бойци в битката.
Началото на Илинденско-Преображенското въстание, 2 август 1903 година, заварва Поптрайков и Васил Чекаларов в Дреновските усои над селоДреновени. Оттам те разпращат кратко възвание в Костурско за обявяването на въстанието. Докато Васил Чекаларов заминава за Пополе, Поптрайков остава вКореща, където на 7 август 400 въстаници, начело с войводата Лазар Поптрайков, обсаждат помашкото село Жервени, чиито жители редовно участват в башибозушки потериКомандирите на въстаниците предлагат на жервенци да предадат оръжието си. Селяните отвърнали на предложението с внезапна стрелба, като убили двама и ранили четирима четници. След известна съпротива селото е превзето и подпалено.
На 9 август от село Брезница (дем Преспа)обединените чети на Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов и други тръгват за селоСмърдеш, на следния ден, 10 август, четите атакуват градчето Билища, но аскерът предупреден вече е евакуирал мюсюлманското население. Четниците дават една жертва, но прибират няколкостотин кози, овци и говеда в Смърдешката планина, а Лазар Поптрайков е леко ранен в гърба. На 11 август отбиват турски аскер, дохождащ от Дъмбени и на свой ред четата на Лазар Поптрайков заминава за родното село на войводата. След превзимането наНевеска, на 13 август 1903 г. Горското началство решава четите да напуснат Костурския район, за да облекчи се мирното население. Лазар Поптрайков, Михаил Николов и Манол Розов, начело на 650 въстаници, се отправят презЛеринското поле, Мариховските планини, и стигат Прилепско, където няма въстанически действия и половината четници се връщат по родните си места.
С по-малка от 150 души, четата на Лазар Поптрайков и Иван Попов се събира с тази на Гьорче Петров и Лука Иванов. Решават да взривят железопътната линия Лерин-Воден при село Суровичево, като привлекат чети от Битолско и Мариово. Войводите пишат писмо до Дамян Груев, за да направят кординиран удар по линията с поне 1000 души. Поради вече взетото решение за разпускане на четите от главния щаб, никой не спомага четата. На път за целта си, на 2 октомври при селоЧанище четата влиза в сражение с турски аскер. Боят при възвишението Маргара е последното голямо сражение през въстанието. Дванадесет часа по-малко от 200 въстаници задържат 5500 войници, а вечерта се изтеглят спокойно зад източния бряг на река Черна.
В битката турски куршум пробива устата на Лазар Поптрайков, като засяга езика и му чупи два зъба. Войводата онемява, и заедно с четата на Гьорче Петров срещат щабната чета на Борис Сарафов. Той им съобщава за взетото решение за разпускане на четите и виждайки тежкото положение на Лазар Поптрайков му предлага да го преведе до България, за да се лекува. Той отказва и решава да се завърне в Костурско, за да види последиците от въстанието.
След завръщането си в Костурско, Лазар Поптрайков решава да отседне при войводата Коте Христов от село Руля, чиито отношения с Костурското началство на ВМОРО са сложни. През годините 1902-1903 Лазар Поптрайков на два пъти се застъпва за него. Първият път в началото на 1902 година, заедно с Гоце Делчев помилват Коте след издадената му вКономлади смъртна присъда заради харамийските му навици. През април 1903 г. пак с Гоце Делчев, Лазар Поптрайков се застъпва за Коте Христов пред Васил Чекаларов и Пандо Кляшев. Присъдата на Коте е потвърдена, но не е изпълнена и Коте Христов участва в Илинденско-Преображенското въстание, като се побратимява с Лазар Поптрайков, който заявява:
„денес македонците свички въстанае, за да строшат робските окови. Заради това е голема грешка ние, свички чеда на една земя, братя по кръв и българи по произхождение, да се мразим и да се преследваме.“
Но в края на въстанието Коте Христов получава пари от костурския гръцки владика Германос Каравангелис и решен да премине на гръцка страна с помощта на Павел Киров и Трайко Ландзакис убива Лазар Поптрайков в планината Лисец, край керемидарницата на село Търново, отрязва главата му и я праща на владиката.
Той от своя страна, след като се уверява, че е на легендарния войвода, прави снимка на главата и я окача зад бюрото в кабинета си. За това свидетелства британският журналист Хенри Брайлсфорд.
В спомените си Германос Каравангелис признава, че главата на Лазар Поптрайков е отрязана и му е донесена в Костур. Пред друг британски журналист обаче отрича да има участие в убийството.
По-късно главата е изпратена в селоАпоскеп, където е погребана в братска могила с главите на други видни революционери. Този спомен разказва Магда Юмбрукова Влахова от Дъмбени така:
„Лазо Поптрайкоф беше комитин. Беше ен Коте од Рульа и той беше комитин. Козна (кой знае) зашчо се скарае и Коте стана протиф комитите. И ойде се префърли, ойде при гърците, о Костур. Го закла Лазо Поптрайкоф. Со посечената глава оцел Костур ошетае. Лазо Поптрайкоф беше болгарцки даскал и войвода от Дъмбени»
Ивайло Шопски