Извънщатните уши на Бил Браудър ( разследване): Как се правят фейк сензации по американски?

7 декември 2017- Нюз Фронт.

Една удивителна история, която ще повдигне завесата от кухнята на най-пикантните и абсурдни американски сценарии…как се прави «вкусно» обществено мнение, как се правят новини и тънкости при сервирането по телевизията, как се пуска информация, че Тръмп е назначен лично от Путин…

това и още много интересни моменти, представяме в едно невероятно вълнуващо разследване…

И така, пригответе се за четене, започваме.

Печално нашумелият измамник от международна величина, и автор на така нареченият » списък на Магнитски» Уилям Браудър, разбирайки, че цялата му авантюра с трагичната гибел на Сергей Магнитски, който никога не е бил адвокат, и никога не е разследвал каквито и да било престъпления, се намира на ръба на пълно разобличаване започва нова тактика от информационния спектакъл.

 

Уилям Браудър продължава активно да води международна пиар-кампания по борба с въображаемия «кървав режим», а всъщност под всичко това се крие собствената му  борба по спасяването на собствената му кожа и избягването на затвора.

 

 

( Уилям (Бил Браудър)

 

 

Обнародваната от кахери кореспонденция, която видя бял свят в средата на юли тази година, се превръща очаквано в бомба със закъснител.

Става въпрос за кореспонденцията със служителят на Държавния департамент на САЩ Робърт Ото, която благодарение на хакерите беше пусната в свободен достъп в интернет пространството.

Първите новини за хакването на пощата на високопоставеният чиновник, публикувани от много медии, не предизвикаха особен ажиотаж, но стана ясно, че подробното и задълбочено изучаване на такъв огромен архив- над 12 000 писма, е способно да донесе немалко интересни открития.

И такива открития и изненади не закъсняха.

Оказа се, че и много служители на Държавния Департамент на САЩ, живеещи за сметка на американските данъкоплатци, и журналисти от уж безпристрастни медии, охотно служат на Уилям Браудър- финансист задочно осъден в Русия на 9 години лишаване от свобода за организацията на крупни финансови измами.

 

Преди всичко, внимание заслужава фигурата на самият Робърт Ото- ръководител на подразделението по руска вътрешна политика в отдела по Русия и Евразия към бюрото по разузнаване и изследвания на Държавния департамент на САЩ.

 

Неговата фигура предполага максимално дълбока въвлеченост във всички процеси и дискусии, свързани с антируските санкции, включително и постоянното разширяване на «списъкът на Магнитски».

Въпросният списък вече 8 години служи като основен инструмент по защитата на Бил Браудър от обвиненията в едро мошеничество- ако се спазва закона на популярният тезис, че най-добрата защита е нападението.

 

С всеки изминал ден обвиненията стават все по-аргументирани, което кара дори самите последователи на либералите, както в Русия, така и на Запад, да преразглеждат позициите си.

Един от най-ярките примери на «просветление» е признатият някога в демократичните кръгове критик на властта на Путин, режисьорът Андрей Некрасов.

Лобистите на Браудър направиха всичко възможно, филмът му « Актът на Магнитски-зад кулисите» да не бъде показан в Европейския парламент, тъй като версията на събитията представена от Некрасов, кардинално се различава от легендата, която пропагандира Браудър.

Мощната кампания, по забраната на филма е отразена в кореспонденцията на Робърт Ото, но за това по-късно.

Първата и най-интересна особеност, която се набива на очи  от тази епистоларна сага, е това че служителите от Държавният департамент на САЩ, както и много журналисти, работят с Браудър като един сплотен отбор: » сливат» всякаква информация на собственика на фонда  Hermitage, която би могла да укрепи позициите му в съда; внимателно проследяват всякакви постъпки и действия, които биха могли да компрометират опонентите му; и последно, просто шпионират адвокатите, политиците, представители на бизнеса, и всички, които поддържат различна позиция от тази на Браудър.

 

Това много добре може да се види в примера с организираното следене на адвокат Наталия Веселницкая и всички хора, които служебно са свързани с нея.

Наричаната от западната преса «руска шпионка» адвокат Наталия Веселницкая представлява в съда интересите на Денис Кацев- бенефициер на една от компаниите, която американците смятат за причастна в аферите по пране на пари, получени в Русия по незаконен начин.

Ключов събеседник на Ото в кореспонденцията, касаеща Веселницкая и познатите й, е Кайл Паркър- сътрудник на Комитета на Палатата на представителите по чуждестранни дела.

Паркър старателно информира Ото до най-малките подробности, събития, публикации в пресата, които поддържат линията на Браудър, и осведомява колегата си от Държавния департамент за всичките си контакти с журналисти по » закона на Магнитски» изпращайки на Робърт Ото копия на всички писма.

Създава се впечатлението, че работния ден на чиновника Паркър на 90 % е зает именно с този монитъринг и тези преговори, тоест, че той работи изцяло за Браудър.

 

Ето тук, например Паркър бърза да сподели с Ото негативната информация за последното идване на руските адвокати в Ню- Йорк за съдебните слушания, което струва 50 хиляди долара на американската хазна:

» вземете под внимание ролята на Веселницкая в тази история».

 

 

Поводът за това писмо е тревожната кореспонденция с «шефа»- Бил Браудър, която е прикрепена.

Оказва се, че работещият за Браудър, адвокат Томаш Клосовиц е получил следното запитване:

 

 

» Уважаеми мистър Клосовиц, обръщам се с искане за акредитация за прес-конференцията на мистър Браудър, която ще се проведе на 29 април. Аз и колегата ми представяме неправителствената организация 

» Фонд за глобални инициативи в областта по правата на човека»(HRAGI). базирана в САЩ.

Имена- Анатолий Самочернов и Наталия Веселницкая. Наталия е руски адвокат, който проведе общирно разследване на делото Магнитски. Информирайте ме, ако възникнат каквито й да е въпроси или бъде необходима допълнителна информация от нас».

 

В екипа на Браудър това искане предизвиква абсолютна суматоха. Клосовиц мигновено препраща писмото на клиента си, оправдавайки се междувременно, че той няма нищо общо:

 

« Уважеми Бил! Изпратихме поканата Ви. Препращам Ви тези запитвания с искане за достъп на прес-конференцията ви ( това не са наши контакти, но явно някой от нашите хора в Брюксел им е пратил информацията).

Очаквам решението Ви какво да правим ( особено по въпроса с руската телевизия..)»

 

Веднага след това,  за Браудър вече се подготвя справка за фонда  HRAGI (НПО).

И дори лично самият собственик на  Hermitage препраща тази информация на Кайл Паркър с подробно описание в заглавието на писмото:

 

» НПО на Веселницкая в САЩ противодейства на Закона на Магнитски: акредитация за прес-конференцията на мистър Браудър».

Паркър, съотвенно веднага препраща тревожната новина към Робърт Ото.

 

 

 

 

 

 

 

 

Паниката в тази кореспонденция изглежда забавна.

Въпросът е, че самия Браудър, започвайки от 2009 година постоянно пътува в Давос, за Световния икономически форум, присъства на всички прес-конференции на всички руски министри и задава винаги един и същи въпрос по »  делото на Магнитски».

Такъв своеобразен фин тролинг на изпечен мошеник от международна величина.

И получавайки запитване от  HRAGI ( НПО-то), Браудър изглежда сериозно се е притеснил, че ако дойдат на конференцията му, ще му отговорят със същото.

 

В друга част вече на кореспонденцията Браудър предупреждава лично Кайл Паркър за възможната «опасност» в лицето на журналистите Глен Симпсън и Питър Фитч.

От темата на писмото става ясно, че въпросните журналисти  са «работили в окръг Колумбия» и са от хората на Кацев ( клиент на Веселницкая), разпространявайки черен пиар.

На въпроса на чиновника: кои са те?, финансистът му отговаря:  Бивши известни репортери от Wall Street Journal» 

( дедективските романи пасти да ядат)

 

 

Тази част на кореспонденцията е датирана април 2016. А година по-късно Глен Симпсън, като съсобственик на » агенция за политическо разузнаване» Fusion GPS, става част от най- грандиозния скандал на Америка за последните десетилетия.

 

Именно тази агенция съставя и разпространява, досието  станало известно като » досието на Тръмп», чиято задача е да убеди американците в това, че новия президент има «тесни» връзки с руснаците ( и е назначен на постта президент с помощта на Путин- бел.ред).

 

Досието изобилства от богато разнообразие лъжи, които успяват да хвърлят в смут дори най-яростниците притивници на Тръмп и стават предмет на съдебни разбирателства.

Кой знае, има ли пръст в това вездесъщият Бил Браудър и неговите информатори от структурите на властта?..

 

Следващият повод за безпокойство от страна на Паркър става информацията за готвещия се телевизионен репортаж на NBC по » делото на Магнитски».

За това чиновникът е надлежно информирам от главния кореспондент на » независимата, политически неангажирана » радиостанция » Свобода/ Свободна Европа» Карл Шрек.

Журналистът слива информацията на Браудър през Паркър ( следете внимателно нишката) и прави предположения относно поръчителят:

» Опитах се да изровя нещо, но за сега безуспешно. Изглежда » репортажът» е замразен, но за сега не е потвърдено»- пише Шрек.

 

«Какъв репортаж? Има ли нещо общо това с Ринат?- тревожи се Паркър.

 

» Ринат»- това е Ринат Ахметшин, достатъчно известен  PR-специалист, забелязан да контактува с много американски медии.

 

Тук вече параноята е в пълен ход. Шрек изразява съмнения:

 

» Не знам дали има нещо общо или не с това Ринат, но пък напълно е възможно.

Като цяло телевизия NBC се опира на доклада «Превезон», поставяйки под съмнение версията на Браудър относно събитията, свързани със смъртта на Магнитски.

Моят източник ми каза, че това ще излезе в ефир след седмица или нещо такова, но не знае защо репортажа до сега не е пуснат.

Подозирам, че забавянето може да е заради съмнения в истиността на тезисите в «Превезона», но аз не можах да открия никакви потвърждения на тази версия.

 

Тук историята е достъчно голяма и заплетена, с много действащи лица от журналисти, информатори, държавни чиновници, адвокати, пиар- специалисти до високопоставени фигури  на най- високо американско ниво, но по-важното е друго.

 

 

 

От този фрагмент на кореспонденцията на Робърт Ото, която представихме в скринове, се получава  абсолютно абсурдна картинка: един журналист от една независима медия, се опитва да блокира излизането на репортаж в друга независима медия, със подкрепата на високопоставени чиновници в най-деморатичната страна в света-САЩ.

Друг независим журналист- Майкъл Уейс, международен наблюдател от телевизия CNN «слива» на пощата на Бил Браудър фрагмент от личната си кореспонденция с Наталия Веселницкая, като споделя, че е получил съобщение от адвоката по месинджъра в  Facebook.

Това писмо, както и всички останали, Браудър препраща в Държавния департамент, и на Робърт Ото.

Тоест, фактически един бизнесмен с крайно съмнителна репутация, и група журналисти успяват да формират дневния ред на външнополитическото ведомство на САЩ…

Като апотеоз на това удивително партньорство може да се смята писмото, попаднало в пощата на Кейл Паркър ( после и в тази на Робърт Ото) на 6 юни 2016.

Това писмо им праща Бил Браудър, който пък го получава, от служителят на управляващата компания  Hermitage Сapital в Лондон Иван Черкасов.

 

 

В писмото — снимка на дома, в който живее Наталия Веселницкая.

Тоест, делото не се ограничава само със задкулисните игри на Държавния департамент и натискът върху мас-медиите.

Бил Браудър, със знанието и мълчаливото съгласие на американските власти, слага под наблюдение и закача «опашка» на адвокат Наталия Веселницкая, която впоследствие западната преса ще нарече «руска шпионка».

Ето така, всъщност се прави фейкова информация, и се «готвят» сензации за отвличане на вниманието-като несъществуващата история със Сергей Магнитски, или супер популярната тиражирана версия за връзките на президента на САЩ Доналд Тръмп с Русия.

Леко и непринудено- проследяване, подслушване, разбиване на пощи, компилиране на информация, преиначаване на факти- всичко това по американска рецепта..

Специални поздрави на Бил Браудър.

 

Следва продължение…

 

 

Българска редакция News Front.