Според хората, които организираха посещението на Бойко Борисов в Саудитска Арабия, визитата била историческа. Нека бъдем реалисти, да видим всъщност какво се случи.
Първо, след почти 22 години, защото оттогава имаме дипломатически отношения с това кралство, вече има готовност да се открие посолство в столицата Рияд.
Саудитска Арабия има посолство в София от около година.
България работи на принципа на поддържане на баланс на отношенията между отделните фактори в Близкия Изток – характерно за страна от ЕС, която след по-малко от месец ще стане председател на Съвета на ЕС.
Визитата е историческа, но е закъсняла.
След Доналд Тръмп Бойко Борисов седна на една маса с краля на Саудитска Арабия, това казаха наблюдателите.
Арабите са сърдечни хора.
Особено, когато усетят, че срещу себе си имат искрен и лоялен събеседник.
Не бива толкова да надуваме фанфарите и да изпадаме в екзалтация, нека бъдем реалисти.
Същите посещения бяха организирани преди години от президента на Румъния, Виктор Орбан от Унгария и от Полша.
Танцът със саби, в който участва и Симеон Сакскобургготски предизвика най-много коментари.
Танцът се нарича арда, защото е част от арабския фолклор.
Той е характерна част от персийските племена, които са живели на Арабския полуостров.
Става въпрос за онези конници от провинция Наджд в централната част на страната, откъдето произлиза и самият крал Ал Сауд.
Тове е нещо като присъединяване към конницата на краля основоположик, който е създател на съвременното кралство.
Да участваш в този танц е белег на лоялност и доверие към онези високопоставени гости, които те смятат за част от воинската група, създала самото кралство. Това е висша форма на доверие.
Бойто Борисов получи тази чест.
Да отбележим и друго – с крале в Саудитска Арабия, освен Борисов и Симеон, са се сращали и не малко български граждани.
Историята на нашите отношения не са от сега. Преди тази делегация да отиде в Рияд, имаше много сериозни стъпки от страна на българския бизнес в тази насока. Доста отдавна беше създаден българо-саудитски бизнес форум. Негов секретар беше покойният наш журналист Гасан Насър, който направи твърде много за развитето на тези отношения.
Първото посещение на български държавник в Саудитска Арабия направи Ивайло Калфин – вицепремиер и външен министър в кабинета на Станишев.
Но тогава саудитците гледаха на България по този начин – ние бяхме държава член на ЕС само от една година.
Последваха посещение на Дипломатическия институт начело с Таня Михайлова – аз бях член на делегацията, на множество български специалиси, преподаватели, спортисти.
Има обаче нещо, което остана в сянката на това посещение.
България и Саудитска Арабия винаги са имали непрекъснато връзки чрез българските богомолци в Мека – ние имаме квота от неколкостотин български граждани, които ежегодно по време на хаджа отиват на поклонение там. И те са добре посрещани от краля.
Трябва да се отбележи, че програмата на българската делегация в Рияд беше много добре организирана и на най-високо равнище — имаше петица министри, множество бизнесмени – вкл. шефа на Лукойл –България Валентин Златев, ръководители на агенции – сред тя и българското разузнаване и всеки отиде по своя програма да направи контакти с колегите си
При едно такова посещение най-важни са резултатите. За тях обаче ще трябва да изчакаме. Чуха се обещания за няколкостотин милиарда долара инвестиции в българската икономика.
Тук ще вметна какво казаха саудиите преди три години, когато група българи участвахме в международия семинар там.
Думите им бяха: “България е твърде малък пазар за Саудитска Арабия. Направете общ пазар с Румъния и това ще може да улесни много нашите инвестиции в различни сектори – като селско стопанство, туризъм, образование или промишленост”.
Тоест, съвместните фирми биха имали по-голям оборот и по-голям пазар – местен или за износ към трети страни.
Това от своя страна би довело и до много повече саудитски инвестиции.
Затова като всяка първоначална визита, анонсът логично е много силен и позитивен, но трябва да изчакаме да мине малко време и да се убедим, дали наистина тези стъпки ще бъдат реализирани.
Разбира се, първата е откриването на посолството в Рияд, което ще е част от българския национален интерес за развитие на отношенията с тази изключително влиятелна арабска държава, център на икономиката, на политиката, на сигурността и на религията.
Макар че последният сектор не беше въобще застъпен при посещението на нашата делегация.
Заради прословутата българска мнителност, веднага се появиха коментари, че една от целите на визитата ни е да договорим продажба на оръжие. И то в момент, когато от Брюксел заявиха, че ще наложат мораториум върху сделките с оръжие със саудитите.
Износът ни на оръжие трябва да бъде изключително прозрачен и строго регламентира.
Но и в тази област има битка за пазари – конкурети са ни Хърватска, Черна гора и Сърбия.
България е доста далече от първата десетка на страните, изнасящи оръжие.
Макар че в момента имаме повишен износ – около 1.2 милиарда долара, ние сме още много назад след челните страни.
Дори от една Украйна.
Има сериозни опасения, че Саудитска Арабия е страна, която изнася тероризъм, но трябва да се отбележи, че от 28 години – членки на ЕС, посолство в Рияд имат всички с изключение на двете малки постюгославски републики – Хърватска и Словения, и трите прибалтийски поради липса на финансови средства, а и на интереси.
Всички останали държава имат много отдавна посолства.
Не бива да се забравя, че Рияд е център, който влияе не само в арабския свят, но и върху мюсюлманската общност в Европа.
А когато говорим за сигурност, трябва да имаме предвид, че България е с най-висок дял на ислямско население от всички държави в ЕС.
Саудитска Арабия има много големи успехи, включително в борбата със спящите клетки – преди на Ал Кайда, сега на ИДИЛ.
Те имат невероятни изследователски центрове, имат големи програми за социализация и ресоциализация на джихадисти – нещо като даване на втори шанс.
Това са знания и експертиза, която би могла да ни бъде полезна.
Има български граждани, коит са завършили саудитск религиозни висши училища.
И ако имаме спогодба и посолство в Рияд, саудитските власти щяха да ни предоставят пълна информация за личността на тези момчета, които се върнаха в България с непризнати дипломи.
Друго съмнение, което се поставя в публичното пространство след визитата ни там, бе, че саудитите може да поискат да изкупят земята ни.
Те наистиа нямат плодородна земя и внасят зърнените си култури от чужбина.
Нещо повече – практиката им е да купуват или наемат земя от държави, които биха могли да им я предоставят.
Страни, с които имат такива спогодби, са Украйна, Египет, Пакистан, Виетнам…
В Украйна например, огромна чат от земите не са собственост на саудитите, а са наети от тях – примерно за 50 или 70 години.
Българското правителство е това, което ще определи какви ще бъда взаимоотношенията от полза на българската страна.
Саудитска Арабия е огромен пазар. И още през 1989 г. нашата селскостопанска продукция – предимно агнета, се появяваше там контрабандно през турски и йордански посредници.
Ето един класически пример от скоро – от последната среща във Варна на четирима балкански лидери.
Тогава румънският колега на Борисов предложи на България и Румъния да изнасят агнета за Близкия Изток.
Българският кашкавал и сирене, пюрето – това бяха стоки, които навремето бяха много търсени там.
Особено в държави, с които ние имаме много активни икономически връзки – Ливан, Йордания, Сирия, Ирак.
Много са нещата, които биха могли да бъдат договорени.
Сега е важно да се види дали тези прекрасно анонсирани намерения ще бъдат реализирани.
Свидетели сме били на много подобни грандиозни посещения – и те исторически, но реализацията им винаги е била по-тежка и по-трудна част.
С оглед на прословутото българско съмнение, е логично някои наблюдатели да реагират на тезата: Пази се от данайците, дори, когато ти дават подаръци.
Дали са прави, времето ще покаже, но трябва да си дадем сметка, че Саудитска Арабия е държава, в която за първи път влизаме в много добри контакти в секторите политика, икономика, финанси, енергетика, сигурност и религия.
Всичко това трябва да бъде внимателно анлизирано, за да се види каква ще бъде ползата за България през призмата на националните ни интереси.
А доколко те ще бъдат материализирани, ще покаже бъдещето, написа ТРУД.
Владимир Чуков