България вече е пръснала около 2 млрд. лева за изграждане на електронно управление и въпреки това не е напреднала особено. Естония, която е европейски лидер в е-управлението, е постигнала своя успех с 20 пъти по-малко средства — със скромните 25 млн. евро, или около 50 млн. лева. Парите са похарчени в приблизително един и същ период от време — в последните 15 г., когато и двете страни обявяват, че започват да работят за е-управлението.
От 2002 г. насам всяко българско ведомство си е поръчвало скъпи сървъри и скъп софтуер, за да стане ясно в следващите години, че продуктите са несъвместими и мрежите на различните администрации не могат да «разговарят помежду си». Балтийската държава е инвестирала 70% от сумата в техника, а софтуерните решения са били безплатни, защото са използвани програми с отворен код. Тези и още факти разкрива анализ на Българската стопанска камара, който сравнява напредъка на двете държави.
Въпреки колосалните инвестиции у нас държавните ведомства предлагат едва 2900 услуги, като повечето са елементарни — позволяват електронно подаване на документи и заявления, но общуването клиент — чиновник остава на хартия. В същото време в Естония е-управлението на практика е навсякъде — дори в училищата, в болниците и в аптеките, при гласуването. У нас пpинтepитe в министерства, агенции, общини и т.н. продължават да растат застрашително, докато в Естония админиcтpaцията работи онлайн и така пecти пo двa тoнa xapтия вcякa гoдинa.
Талин започва да гради е-правителство през 2001 г., внедрявайки електронни лични карти. Те са с чип — носител на персонални данни, т.е. играят ролята на електронен подпис и дават на гражданите достъп до всяка електронна услуга. У нас серия правителства отказват да направят тази важна реформа, но си правят всякакви дребни експерименти. През 2011 г. тогавашният кабинет на Бойко Борисов решава да внедри успешния естонски опит, но после нещата отново зациклят. И в момента 30% от администрациите в България не приемат електронно подписани документи. 98% от всички заявления за ползване на е-услуги са към пет държавни служби, сред които НАП, Инспекцията по трупа, кадастъра. В последната година едва 19% от българите са общували с администрацията онлайн — срещу 77% в Естония.
Още през 2007 г. в Естония е било възможно човек да регистрира фирма през интернет за 15 минути, да получи легализация и още същия ден да започне бизнес. В България процедурата и днес отнема повече от 20 дни.
Администрацията в България към днешна дата събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си. Попълването на декларации и справки и плащането на данъци отнема на средностатистическия българин 53 часа. Естонският данъкоплатец прави същото за 9 пъти по-малко време.
НАПРЕДЪК
Положителна новина е, че през миналата седмица Държавната агенция «Електронно управление» пусна системата за електронно връчване. Чрез нея всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. Администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги на този сайт, а гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. Условието е да притежават или електронен подпис, или персонален код от НОИ.
Е-БИТИЕ
Естонците могат да си купуват онлайн — например през смартфона, билети за паркинг или за градски транспорт. Здравните досиета са електронни и пациентът няма нужда да носи със себе си епикризи, лабораторни изследвания, рентгенови снимки — всичко е достъпно през компютъра. Дори шофьорските книжки, дебитните и кредитните карти там се смятат за отживелица, защото информацията е достъпна онлайн, а банковите операции се правят през лаптопа или телефона. Естонските училища работят с е-дневници, а родителите получават информация за оценките на децата си по мейла/СЕГА
Прилагаме становището на премиера Бойко Борисов за електронното управление, изразено през 2015 година:
«С присъствието си тук искаме да покажем, че не само не сме се отказали, а още повече ще ускорим работата по изграждане на електронно управление.» Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на кръгла маса с тема «Единен цифров пазар чрез е-управление и дигитално предприемачество».
«Ще направим много по отношение на електронното управление. Мечта ми е електронно гласуване. В 21 век данъците събираме по електронен път, а това, че сме на първо място по отношение на фиксиран широколентов интернет, ни прави горди», заяви премиерът.
Според министър-председателя в момента сънародниците ни в чужбина се редят с часове, за да могат да упражнят правото си на глас, а би трябвало това да може да се случва и по електронен път.
По думите му десетки милиони са заделени за създаването на подходящи условия и в селата, за да може представителите на бизнеса да имат равни възможности както в големия град, така и в малките населени места.
«Разбира се, че има хакери, но има и такива, които могат да противодействат. Не е тайна, че в България има много добри специалисти в тази сфера», посочи премиерът.
Според него потенциалът и културата на децата у нас са предпоставка за бъдещи техни успехи като IT професионалисти.
«Това, което направихме с катаджийските коли, го видях от Андрус Ансип в Естония. Всички там са с камери през цялото време — от спиране на автомобила до съставяне на акта. Това го правим и в митниците — по-тихичко и без много шум. От Ансип съм чул и това, че от най-корумпирани служителите на митници и полиция сега получават 80-90% рейтинг. Всичко е вследствие на това, което са въвели като електронно управление», каза още Борисов.