Копие на целия ръкопис на първата история на България от Петър Богдан Бакшич беше представено за първи път в Благоевград от професор Лилия Илиева, която откри ръкописа в италианския град Модена. Очаква се ценното историческо свидетелство да бъде издадено у нас догодина.
Проф. Лилия Илиева е категорична, че между историята на Паисий Хилендарски и тази на Богдан Бакшич не трябва да има съревнование, а само съпоставка и то предимно от учени. Тя добави още, че новооткритият ръкопис не променя миналото, а трябва да промени бъдещето.
Проф. Д-р Лилия Илиева, преподавател в Югозападния университет в Благоевград: В никакъв случай не става дума за противопоставяне, пази Боже! Хубаво е, че имаме такъв ценен, много изискан труд, написан от човек, който има и философско образование.
„История на България” от Петър Богдан Бакшич съдържа около 200 страници разпределени в 70 глави. Предполага се, че авторът е занесъл ръкописа за печат в Светия град, но след това трудът му се е загубил.
Проф. Илиева го намира случайно в университетската библиотека на италианския град Модена, докато работи по научен проект. Текстът е на латински, затова за съдържанието му се знае малко.
Проф. Д-р Лилия Илиева, преподавател в Югозападния университет в Благоевград: Ценно за мен беше, че той пише за Кирил и Методий. Пише, че в цяла България се използва азбуката, която се нарича кирилска.
Ръкописът е създаден около един век преди „История Славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Учените вече го определиха като епохално откритие. Текстът ще бъде преведен и издаден през есента на следващата година.
Просто легенда. Така учените приемали идеята за съществуването на историята, по-стара с век от тази на Паисий. Първите съмнения, че е истина, се появяват в края на 70-е. В архивите на Ватикана се открива препис на няколко страници.
Откъс от предговора на ръкописа на Петър Богдан: Мнозина са описвали българската история, всеки както е смятал за вярно или похвално. Поставих си за цел да не се разпростирам по-нашироко, отколкото е редно, нито любовта ми към родината да преувеличи нещо.
Падре Бойл — префект на Ватиканската Апостолическа библиотека: Между ръкописите и документите на Ватиканската библиотека има много, които съдържат данни за историята на България.
Проучва ги проф. Божидар Димитров — тогава млад учен.
Божидар Димитров, интервю за филма «Името на свободата», БНТ, 1988 г.: Това е една силна, бихме казали от съвременна гледна точка научна история на България, тъй като Петър Богдан е познавал изключително добре историческите извори.
Минават почти 40 години, в които ръкописът изглежда безвъзвратно изгубен. До момента, в който проф. Лилия Илиева от Югозападния университет в Благоевград го открива в Университетската библиотека на Модена. Откупен наскоро от частна колекция. не
Това е страница от оригиналния ръкопис. Тя ще бъде отпечатана през януари в изданието «Балканистичен преглед».Откъс от предговора на ръкописа на Петър Богдан: Мен ме роди българската земя, сега почти грохнала от старост, същата родина ме крепи като разпадащ се кораб след дълги и разнообразни пътешествия.
«За древността на бащината земя и на българските неща». От Петър Деодат Чипровски. 200 страници, 70 глави. Петър Богдан е имал е съзнанието, че се обръща към българския народ. Изключително е значението на ръкописа за историята на Чипровец, Клисура, Копиловец и Железна и борбата им срещу поробителите. Самият Петър Богдан има активна роля в подготовката и избухването на Чипровското въстание. Той за пръв път представя и българския герб — лъв с императорска корона.
Откъс от предговора на ръкописа на Петър Богдан: Всеки като частица от света да съдейства за общото благо, да се стреми да принесе някаква полза и особено да се старае да бъде уважаван от съгражданите си.
Петър Богдан от Чипровци — революционер, книжовник, духовник. И автор на първата българска история, написана от българин, предаде БНТ.