Флин бе първият от членовете на администрацията на Тръмп, към когото в рамките на гореспоменатото разследване бяха предявени обвинения за наказателно престъпление, затова събитието е наистина важно.

Но въпросът е в друго — какво все пак означава това?

Флин призна, че е получавал пари от неприятелско чуждо правителство — от турския режим на Ердоган — за да  влияе върху американската политика в качеството си на бъдещ съветник по националната сигурност.

Ако това е законно, то би било по-добре подобни неща да бъдат забранени — става дума без всякакви съмнения за злоупотреба с доверието, а и за нанасяне на вреда на най-важните интереси на нашата страна.

Постъпката е отвратителна, защото за голямо нещастие, това е общоприета практика, никой не вижда в нея нищо лошо, макар лошото да е огромно.

Но да се върнем към обвиненията. Флин все пак е обвинен. Да не забравяме, че разследването на Мюлер беше стартирано, за да се проверят твърденията, че Русия е повлияла върху изборите през 2016 година, а и е влязла в сговор с предизборния щаб на Тръмп, уж за да промени резултатите от гласуването.

Но днешното признание на Флин не потвърждава даденото твърдение — дори точно обратното, той го зачертава.

Флин признава, че е излъгал за това, че при никакви обстоятелства не е влизал в контакт с Кисляк през декември миналата година.

През декември!

Хвърлете един поглед върху календара — това е месец след изборите, те бяха през ноември.

Твърде късно е през декември да се вреди на Хилъри Клинтън. 

Флин, според някои данни, само се е опитвал да лансира интересите на САЩ.

Според обвинителния акт по това дело, който днес разпространиха хората на Мюлер, той е призовавал Русия да не реагира на въведените от администрацията на Обама санкции твърде рязко, а по-късно е помолил Москва да не налага вето на резолюцията в ООН, която осъжда Израел.

Между другото, с второто не успя.

Би ли била добра идея от страна на преходния екип на Тръмп да тръгне на контакт с представители на чужда държава преди официалното си встъпване в пълномощия или не — въпросът е отворен.

Може би идеята не е много добра, но прецеденти вече има: през 2008 година Барак Обама нееднократно изпраща свои доверени хора да се срещат с чуждестранни чиновници. А през 1980 година от името на Роналд Рейгън с много посланици е водил преговори вицепрезидентът Джорд Буш-старши.

Когато Мюлер беше назначен за поста спецпрокурор, ние — както и много други — предупредихме, че разследването, което той ръководи, едва ли ще се ограничи с първоначалните си цели. Често се случва някои хора да провокират с определени изявления… .

Ако следователите могат да докажат, че предизборният щаб на Тръмп е влязъл в сътрудничество с Путин, уж чрез лъжа да завоюват победата на изборите през 2016 година, — да, за Бога, нека виновните да отговорят!

Ние първи с радост ще подкрепим това и ще призоваваме за затвор — защото това е престъпление.

Но сега какво се случва?

На този етап не е много ясно, как всичко това ще помогне на Америка.

В ефир на 1 декември 2017 година

News Front