Томас Абе е източногерманец.
Той помни как надеждата за по-добър живот се сменила с разочарованието и тъгата по стабилното минало.
«Периодът на трансформация беше достатъчно жесток и болезнен.
Всеки втори работник (т.е. 50 % от трудоспособното население) загуби работата си.При това източните немци не бяха по никакъв начин представени в обществото, те биваха управлявани от западногерманския елит.В бизнеса, икономиката, политическите асоциации, профсъюзите, университетите, науката, органите на управление — във всичко бяха начело западни немци.Източногерманците нямаха глас», казва Абе.
Още един роден на «изток» — Михаел Майен, специалист по теория на комуникациите, професор от Мюнхенския университет «Лудвиг и Максимилиан», добавя, че източногерманците изпитват носталгия по времената, «когато никой не е подлагал на съмнение техните лични житейски постижения».
Според него, един от ключовите елементи на осталгията (от немската дума Ost — изток, бел.ред.) е било пренебрежителното отношение на западните немци към тези, които са живели в ГДР, в резултат на което последните усещат загуба на идентичност.
«На хората им бе отнета възможността да си спомнят собственото минало и позитивно или избирателно да оценят част от живота си в ГДР. Защото «единната» немска общественост, СМИ, училищата, музеите — всички оценяваха ГДР само като държава на диктатурата.
И затова практически всеки бивши гедереец се налага да обяснява на другите с какво се е занимавал в онези времена и защо.
А западните немци не беше необходимо да правят това», уверен е Майен.
Бранденбургската врата. 1984 година
Това усещане играеше за много от източните немци важна роля. Между другото, родителите не могат да помогна на своите възрастни деца да направят кариера, което беше възможно в бившата Източна Германия, счита Майен.Сред другите изгубени ценности ученият отбелязва «социалните гаранции, отношенията на работното място, социалната справедливост и усещането, че в центъра на вниманието на политиците се намират на първо място хората».
«Загубата на статуса и необходимостта да се оправдават за своето минало сближи източногерманците», повърждава друг писател — Томас Абе.
«Тази стилистика, която надделява в съвременна Германия по отношение на източите немци и ГДР е несправедлива и едностранна.
Учените казват: в ГДР имаше диктатура.
Но източните немци мислят с други категории.
Те казват: «Не си спомням да е било толкова лошо по онова време. Моята ГДР беше великолепна страна!»
Същото казват и по отношение на Щази.
Когато в Германия започнаха много да пишат за репресиите на тази правоохранителна система, обикновените източногерманци не вярваха и не искаха да вярват в това», подчертава експертът.
Показателно е, че въпросът за идентификацията остава актуален и за младото поколение източногерманци, което не е живяло в ГДР.
Според допитванията от последните години, около 40 % от децата и младежите считат, че родината на техните родители е била по-демократична и справедлива държава, отколкото настоящата Германия.
Петя Паликрушева