3 декември 2017-Нюз Фронт.
Днес светът е на ръба, да стане свидетел на нов конфликт в Ливан. И тъй като шансовете за ескалацията му са достатъчно високи, в региона продължават да съществуват предпоставки за началото на ново пълномащабна война.
На 22 ноември премиерът на Ливан Саад Харири временно отложи напускането на постта си, най-вероятно, след молба от страна на президента на страната Мишел Ауна- за да помисли и преразгледа решението си.
Първоначално ливанският премиер обяви, че се оттегля от постта премиер на 4 ноември по време на обръщение по телевизията, направено от столицата на Саудитска Арабия- Ер-Рияд.
Оставката на Харири породи ново разклонение на конфликта между Саудитска Арабия от една страна, и Ливан с Хизбула от друга.
Саудитска Арабия обвини Ливан в » обявяване на война» на Ер-Рияд заради това, че Ливан е позволил на Хизбула да прояви агресия по отношение на Кралството.
В това време, принцът наследник Мохамед бин Салман- обвини Техеран в доставки на ракето на силите на хуситите в Йемен за последващо нанасяне на удари срещуб Кралството, което по негови думи, си е « директна военна агресия».
На 19 ноември, в Кайро се свиква извънредна среща между Саудитска Арабия и външните министри на други страни, на която Кралството признава за създаването на единен фронт за борба срещу Иран и Хизбула.
В публикуваната след срещата декларация Лигата на Арабските държави, по -известна като ЛАД, обвинява Хизбула в «подкрепа на тероризма и екстремистките групировки в арабските страни посредством доставки на съвременно въоръжение и балистични ракети.»
На свой ред, ръководството на Ливан и Хизбула заявяват, че Саудитска Арабия удържа насила Харири ( премиерът на Ливан), тъй като той не се връща в страната си както е обещал.
На 22 ноември Харири пристига в столицата на Ливан -Бейрут и преустановява подаването на оставка.
Въпросното събитие обозначава нов етап от противостоянието между страните. Харири се оказва компромисна фигура в ливанската политика, а самото му назначаване на постта премиер на Ливан фактически е поддържано от Саудитска Арабия, САЩ и разни влиятелни сили в Ливан.
Като подобна стъпка е насочена към осигуряването на «междуетнически диалог » в Ливан.
Обаче, последните събития в Близкия Изток, включително скорото прекратяване на войната в Сирия, а също така, нарастващият боен потенциал на Хизбула, изменят политическата ситуация в Ливан.
Отрядите на Хизбула фактически изпълняват функциите на президентска гвардия.
Специалните служби на Хизбула и Ливан са изключително свързани помежду си.
Победите на Хизбула в Сирия, и провежданата в Ливан хуманитарна дейност вдигнаха популярността на движението сред народа. Важен и очакван фактор, разбира се, част от план, който се изпълнава.
Всички описани събития се случват на фона на растящата криза в Саудитска Арабия, където принцът наследник Мохамед бин Салман, под предлог за борба с корупцията започва пълномащабна чистка сред висшите представители на властта, влиятелни бизнесмени и арабски принцове.
Според данните на експерти, въпросната стъпка е предприета с цел, усилване на властта на принца-наследник и баща му- Крал Салман.
Като цяло, в настоящият момент кралството се опитва да измени посоката си на развитие и да добие по-светски вид.
Има изготвен и съответен план, който предвижда в рамките на 5-10 години Саудитска Арабия дори да отстъпи от уахабизма като държавна идеология ( като маркетингов ход).
В същото време, в настоящият момент, Кралството е въвлечено в неудачна война в Йемен и дипломатическа криза с Катар.
И така ситуацията изостря противоречията и борбата за ресурси в редовете на клановете на Саудитите.
В резултат на това, режимът в Саудитска Арабия, както и държавата като цяло, сега са уязвими.
Нека разгледаме интересите на всички страни.
От една страна, появата на нов действащ враг би могла да сплоти населението и властните елити на Саудитска Арабия. Вийната срещу Хизбула ще позволи на Кралството да получи допълнителни привилегии от страна на САЩ.
Освен това, в случай, че Израел се намеси в конфликта Кралството може съществено да намали рисковете от крупни загуби при директет военен конфликт срещу Ливан и Хизбула.
От друга страна, Ер-Рияд има много външни и вътрешни конфликти и изхождайки от текущото положение, което така погледнато е слабо за Ер-Рияд, такъв сценарий е напълно въможен при
» помощ» от вън.
Потвърждение, че такъв план съществува, са ударите, които нанесе Израел по военни обекти на Сирия буквално преди ден.
Ася Иванова-Зуан