Свидетели сме как са лишени от съдържание въведените от теоретиците в САЩ понятия като предмодерен, модерен и постмодерен етап от човешката история, обръщайки гръб на Марксовите икономически формации, те въведоха нов формат на функциониране на системата на капитализма, наричан «турбокапитализъм», «казино-капитализъм, «корпокрация», основани на неолибералния подход за изсмукване на печалби.
За тази цел се създава специфична структура, на върха на която са глобалните финансови институции най-вече със североамерикански, но отчасти и западноевропейски, и японски произход, които владеят производствени мощности по целия свят.
Основен оператор на световните финансови потоци са глобалните структури като МВФ и Световната банка, контролирани от САЩ, по-точно от глобализирания американски финансов капитал. Базова международна резервна валута е доларът на САЩ. Значим съюзник в експанзията на финансовия капитал става създаването на ЕС и доминирането над него.
Корпокративният формат на капитализма, т.е. съгласуван съюз от печалбари, обслужва американската глобализация на света, при която се спира производството на продукти и се преминава към
производство на пари
(характерно предимно за САЩ и донякъде за ЕС). Техният хитър неолиберален подход се реализира чрез прехвърляне на производството в страни с ниска цена на работната ръка и благоприятен климат, което им носи баснословни печалби.
Процесът, известен като деиндустриализация, при който освобождаването от промишленото производство в развития капитализъм временно му осигурява увеличаване на финансовите потоци и иновационните разработки, скоро стига страховити нива. Особено в неговата крепост — САЩ. Идеолозите на неолиберализма не можаха да предвидят, че накъдето отива производството, натам се запътват иновациите, разработките и финансовият капитал, като се променя икономическата и политическата карта на света. Така държави като Китай, Индия и Бразилия започнаха да се превръщат в самостоятелни производствени центрове, които съперничат на САЩ и Япония на световната икономическа и политическа сцена.
Все по-близо до реалността са прогнозите, че Китай е на път да се превърне в световен икономически лидер, измествайки Щатите. Казино-капитализмът, заиграл се с финансови спекулации, подкопава основите си и става една от причините, довели до т.нар. Глобална криза през 2008 г.
Налага се американските теоретици да търсят изход от настъпилата криза, разработвайки нови планове за връщане на производството на продукти в собствената си страна под формата на реиндустриализация. Използването на съществуващия технологичен начин на възпроизводство обаче е обречен на неуспех, защото Западът не би могъл да снижи в такава степен цената на работната ръка в своята промишленост, което би го направило конкурентен на Китай, Индия и пр. Той не би повторил
експлоатацията на човешки труд
в посочените страни, в т.ч. и в България.
Реиндустриализацията се вижда като възпроизводствен процес, при който се търси нова основа. Твърде скоро тя е именувана като Трета производствена революция. Авторът й Джеръми Рифкин през 2011 г. влага в това понятие иновацията като латерална (нестандартна) сила, която променя енергията, икономиката и света.
Ако 10 високо квалифицирани работници произвеждат продукти не чрез рязане, струговане и шлайфане, а добавят материал в новосъздавания продукт, това е иновация, която се извършва с помощта на 3D-принтери. Те създават триизмерни твърди предмети от цифрови модели чрез нанасяне на последователни слоеве от материала. В резултат на използването на тази нова производствена технология средно с 90% намалява материалоемкостта и с 50% намалява енергоемкостта на производството. Значително се съкращават времето, броят на пряко заетите в производството и рязко се вдига тяхната квалификация. Качествено се изменя доставянето на материали в сферата на производството чрез информационни компютърни технологии.
Друго направление в реиндустриализацията са нанотехнологиите, които покриват широк диапазон от приложни области на основата на управление и обработка на вещество на микроскопично ниво, както и създаването на устройства, съизмерими с размера на молекулите. Наноматериалите притежават специфични физико-химични свойства, които учените използват за създаване на нови устройства, прибори, технологии, методи за диагностика и лечение, и др.
Следващата иновация на реиндустриализацията са т.нар. големи данни в информационните технологии, които представляват серия подходи, инструменти и методи за обработка на структурирани и неструктурирани данни с огромни обеми и многообразие. Вече е възможно управлението на сложни процеси, прогнозирането на дългосрочна динамика, генерирането на творческо-иновационни идеи, концептуализирането на проекти за развитие и т.н.
За осъществяването на Третата производствена революция в САЩ включват активно държавата чрез държавно-частни инициативи, а също така посредством комплекс от мерки се намаляват данъците, или напълно се премахват, на организациите, внедряващи новите технологии. Така без много шум, постепенно, под натиска на обстоятелствата в САЩ във важни насоки за развитие стартира процес на трансформиране на неолибералния модел в посока на такъв, в който държавата играе значително по-голяма роля.
В България, както и в други бивши социалистически страни, деиндустриализацията не се извърши по западния модел, а по
модела на разрухата
Чрез приватизационните схеми индустриалният сектор беше присвоен и разрушен от наши и чужди новособственици.
Приватизираното предприятие се «изсмуква» и превръща във финансов поток, който изтича в частни сметки. Тази частна собственост по един или друг начин прекратява функционирането си, или се привежда на по-ниско технологично равнище и с по-малки мащаби на дейност. Това се случи с БГА «Балкан», «Кремиковци», «Варненска корабостроителница» АД, със заводите за металорежещи машини, с химическите гиганти, с хилядите кооперативни стопанства и съпътстващите ги предприятия.
В страната ни се осъществи преразпределение, концентрация и износ на капитал в чужбина.
Над 90 на сто от банковия и застрахователния сектор са в чужди ръце, като всяка година близо 1 млрд. евро се изнасят от България. Същевременно банките ни поддържат едни от най-високите лихви по кредити в Европа, което влияе върху конкурентоспособността на българските предприятия и върху стандарта на живот в страната.
Големите корпорации в България са в чужди ръце. През последните две десетилетия у нас не се реализира един проект на строителство на нещо ново и голямо — предприятие, електроцентрала, кораб дори.
Функционирането на българското стопанство и общество на неолиберална основа доведе до загубата на промишления и аграрния потенциал на страната, до демографска катастрофа. Наложи се, в търсене на изход от катастрофалното положение, по примера на Запада, и у нас да се заговори за реиндустриализация. В оспорваната от ГЕРБ Агенция за инвестиции по времето на кабинета «Орешарски» постъпват заявления от външни инвеститори за изграждане на мощности предимно на високотехнологична иновационна основа. Но поредните предсрочни избори слагат край на тези усилия.
Устойчивото развитие на българското общество налага реиндустриализацията да се осъществи по платформата на Третата производствена революция. Необходимо е държавата да влезе в своята качествено нова роля и да се преразгледат отношенията държава-стопански субекти. Това означава
скъсване с неолибералния модел
и действия в посока на формиране на творческо-солидарен модел на стопанска динамика.
Никола Чолаков