Вече неведнъж пиша, че в последно време САЩ на неузнаваеми.
Няма го този сериозен политически конкурент, каквито те бяха във времето на СССР.
Америка се превърна във вреклива и не много умна бабка, която е свикнала да се опитва да побеждава чрез крещене, а не на базата на аргументи.
Работата съвсем не е в Доналд Тръмп, който не е харесван от американския елит.
Това е някак си закономерно — не толкова, поради неговата възмутителност, която предизвиква, колкото от възмутителността, която предизвиква самият американски елит.
Тръмп просто е човек от друг кръг, почти от кръга на нормалните човешки същества, случайно оказал се в светая светих. Американският елит чувства все едно той мачка с мръсните си лапи техните белоснежни одежди и завеси, а и всичко, до което успее да се докопа.
При Хилъри Клитън щеше да е още по-лошо.
Работата не е в агресивната политика, която тя вероятно би провеждала — работата е в глупавата агресивност, която повече подхожда на генерал, привикнал да стреля, а след това да мисли.
Изборът на САЩ изначално не беше богат — между президент без екип, нарушаващ всички правила на играта, и президент с екип, но лош, недалновиден политик, който би могъл да доведе нещата до безизходица.
Независимо от това, американците — привърженици на Клинтън изпитват носталгия по времето, което така и не настъпи.
Изпитват носталгия така остро, че са готови да пренебрегнат главното достижение на Америка — демокрацията.
Страшните утопични романи, в които се описва как стопанин на Овалния кабинет става фашист, диктатор, комунист и прочие, изведнъж се оказаха пророчески.
Половината държава иска импийчмът на Тръмп.
И обяснява възцаряването на Тръмп с каквото им дойде на ума, но само не и с грозната реалност.
New York Times, Washington Post и други някога влиятелни издание, брой след брой публикуваха разобличения на действащия президент, но не забелязаха, че се превърнаха в жълта преса, на която вече почти никой не вярва.
Туитър-акаунтът на Тръмп почти се конкурира с американските медии.
Тръм е неуморим. И няма кой да му се противопостави.
Но има по-сериозни последствия, които явно не са забелязани от журналистите.
Техните публикации, насочени уж срещу коварния Путин, за някаква си година го превърнаха в най-влиятелния президент, който реално няма равен по рейтинг в света.
Появи се нов стандарт в политиката — прилича на Путин.
Практически всеки държавен глава днес се чувства задължен да се изкаже за руския лидер — някои почти го боготворят, други го ненавиждат.
Но равнодушни няма.
Америка направи Путин такъв. След това я последва Европа. Всеки ден те разказваха за своята слабост, за невъзможността си да се противопоставят на руското влияние почти във всичко.
Вече не е важно намесвала ли се е Русия в американски избори или не.
Важното е, че процесът на разследване доведе до разрушителни последствия за самите САЩ.
И колкото повече подробности изплуват и биват описвани от New York Times, толкова по-ясно светът разбира, че хегемонът е къде-къде по-слаб, отколкото ни се струваше, а неговият елит — това е просто сборище от лъжливи мошеници.
И над цялата тази маса, гърчеща се някъде долу, стои и се подсмихва Владимир Путин — който всъщност я завари цялата тази каша.
Павел Шипилин
Превод: Петя Паликрушева