Представяме ви становището на Д-р Георги КАРЕВ, д.м., приближен до «агитката» на Александър Йорданов, по повод многобройните интервюта с дъщерята на Че Гевера Алейда Гевара.
В него доктор Карев твърди, че е гледал телевизионното предаване Панорама по БНТ и е бил потресен от наличието на интервю за дъщерята на масовия убиец, според него, Че Гевара. Докторът е възмутен, че дъщерята на «терориста», както той нарича Че Гевара, е дала толкова многобройни интервюто в редица български медии.
Според него, Че Гевара е «палач» и е повече от непростимо най-големите национални медии да «възхваляват» делото на аржентинеца, който е герой за народа на Куба, както и за всички автентично леви хора по света.
Доктор Карев описва неговата версия за живота на Че Гевара. Според него, той е убит не като военнопленник, както твърдяла дъщеря му Алейда Гевара, а като терорист.
Докторът е убеден, че Че Гевара заслужава да бъде наричат «палач», както и «родоначалник на международния тероризъм».
Той твърди още, че Че Гевара се изявява като «садистичен убиец» на стотици хора, които бил убил, защото не споделяли комунистическите убеждения.
Според антикомуниста д-р Карев, Че Гевара лично бил изтезавал и убивал противниците на режима в Куба.
Докторът е убеден, че всички български журналисти, които са взели интервю от дъщерята на Че Гевара, включително Лора Крумова и Миролюба Бенатова и Нова телевизия, са лепнали петното на позора върху челото си.
Представяме ви и пълното изявление на д-р Карев по този въпрос:
«Народът казва, че никога не е прекалено късно да станеш за резил. За тази максима се сетих, когато гледах в петъчната „Панорама” интервюто на Поли Златарева с д-р Алейда Гевара, дъщеря на кубинския революционер (всъщност аржентинец) Ернесто Че Гевара. Преди няколко дни написах коментара „Палачът и неговата дъщеря” по повод на трибуната, която Нова телевизия щедро осигури на същата дама да възхвалява баща си и неговото дело. Затова някои от нещата от първия ми коментар неизбежно ще се повторят и тук.
Ернесто „Че” Гевара е убит преди 50 години в Боливия, но не като „военнопленник”(както учудващо твърди дъщеря му), а просто като терорист-интернационалист, затова освен като „палача от Кабаня”, нерядко го окачествяват и като родоначалник на международния тероризъм. А много години преди това, още в „собствената” си Куба, се изявява като садистичен убиец на стотици хора само затова, че никак не споделят комунистическите му убеждения. Садизмът му се изразява, между другото, и в това, че дори и в битността си на втори човек в Куба след Кастро и министър в неговото правителство, той лично е изтезавал и убивал противниците на режима.
А когато не е правел това, през специална „шпионка” в стената на кабинета си в крепостта Кабаня, е наблюдавал как сътрудниците му измъчват и убиват несъгласните с диктатурата на Фидел Кастро. Възгледите му за необходимостта от доказателства са изцяло заимствани от тези на съветските органи за сигурност по времето на Сталин; затова той преспокойно заявява: „Ние нямаме нужда от доказателства, за да екзекутираме някого. Нуждаем се само от доказателство, че е необходимо да го сторим”. На световната общественост отдавна е известно и едно негово писмо до баща му, в което романтичният революционер изповядва колко обича да убива и колко му харесва това.
След като Нова телевизия, чрез водещата Лора Крумова и интервюиращата Миролюба Бенатова, залепи на челото си петното на позора, и БНТ (екипът на „Панорама”) побърза да последва примера й чрез цитираното интервю. Е, и Поли Златарева, подобно на Бенатова, се поопита с половин уста да припомни на гостенката си някои не особено приятни факти за баща й, но стоманената кубинска комунистка ги игнорира, с твърдото убеждение в правотата на баща си: „В какво вярваше Че ? Вярваше, че везните ще се наклонят към ценностите – човечност и почтеност…
На правителството на САЩ не му харесва, че за първи път народът е господар…За първи път сме господари на собствените си богатства…Това, което не са ни ограбили испанците, са го ограбили грингосите (просташки латино-термин за белите граждани на САЩ – б.а.). И още нещо забележително каза г-жа Гевара : „Куба винаги е била отворена към света”.
Убедително свидетелство за тази отвореност са хилядите кубинци, които, макар и вече господари на богатствата си, се опитваха с гумени лодки, със салове и дори с по един спасителен пояс, да достигнат до бреговете на САЩ, където ги чакаше свободата, но много от тях ставаха жертва на стремежа си към нея, без да достигнат до спасителния бряг. А понякога избираха „алтернативни” пътища. През 1964 г. научихме от световната преса, че Сандра де Лос Сантос, 24-годишна студентка по медицина в Хавана, след продължителни тренировки да стои свита в малък сандък, преценила, че ще може да издържи в него 8-те часа, необходими на една DHL-пратка да дотигне от Куба до САЩ. Оставало само да намери надежден приятел, който да я закове в него и да го изпрати.
И само броени дни след като излязла от съндъка пред смаяните погледи на американските митничари и полицаи, г-ца де Лос Сантос, обградена с радостта и обичта на кубинските емигранти в САЩ, продължила следването си, вече в Майами.
Разбира се, нищо от това не пречи на г-жа Гевара да се възторгва от живота и от делата на баща си. Възторзите й стигат дотам, че и двете й деца, които по всяка вероятност си имат баща, носят не неговото фамилно име, а фамилията „Гевара”.
Допускайки, че има известна доза истина в това, че името на човека слага известен отпечатък върху облика и житейската му съдба, привеждам два примера за обратното решение – за отърсване на децата на ноторно известни убийци от имената на бащите си.
Първият пример е Светлана Алилуева, която изживя един много достоен живот, без никога да допусне да бъде наречена Сталина. А вторият, по-малко известен, е следният.
Виктор Семьонович Абакумов е роден през 1908 г. в семейство на черноработник и перачка. Завършил е трети клас; според официалните съветски биографии бил завършил IV клас, като че ли тази четвърта година би могла да промени степента на неговата образованост. Започнал кариерата си като санитар в едно от поделенията на ЧК, благодарение на своята напористост и неописуема жестокост към „враговете на народа” той достига до върховете на съветския репресивен апарат.
Създател на зловещия СМЕРШ и негов върховен началник (1943 – 1946), след разделянето на вътрешнотго ведомство на две, Берия оглавява Министерството на вътрешните работи, а Абакумов – Министерството на държавната безопасност (1946 – 1951). Ето тук е една от основните му прилики с Че Гевара – че много преди него, в качеството на министър и — наред с Берия — един от първите хора в съветската държава след Сталин, Абакумов не е имал никакви задръжки лично да изтезава и убива стотици заподозрени в измяна, заговори, шпионаж и какво ли още не.
В официалната му съветска биография се отбелязва скромно: „При разпитите е използвал физическа сила” (?!). Още по времето на Сталин е свален от постовете си, арестуван и подложен на зверски изтезания от довчерашните си подчинени с методите, които сам е въвел „на въоръжение” в Органите (за „методологията” на съветските органи на сигурността — вж. Солженицын,А.И. Архипелаг Гулаг. Малое собрание сочинений, т. 5, 6 и 7. Инком, НВ, Москва, 1991). Естествено, след разобличаването на сталинизма не е освободен; заедно с няколко свои сътрудници е осъден на смърт. Разстрелян на 19 декември 1954 г. на разстрелния полигон Левашово край (тогавашния) Ленинград. Но – за разлика от Алейда Гевара – неговият син никога не носи зловещото му име. През целия си живот той е Игор Викторович Смирнов, на фамилното име на майка си; реализира се като учен в областта на компютърната психодиагностика.
Не биваше „Панорама” да става за резил с пространното пропагандно интервю с Алмейда Гевара и особено с представянето й като „дъщерята на революцията” вместо като „дъщерята на един палач и терорист”.
Просто телевизионните екипи трябва да отделят повечко време за четене, защото, както е известно, „то сляпото окато прави”. Ако го бяха правили, все щяха да попаднат на една чудесна книга, с която световната общественост разполага вече точно десет години. Нейният автор, Умберто Фонтова, показва в нея истинския облик на убиеца, чийто вдъхновен лик краси десетки хиляди фланелки и тениски (вж.напр. комунистическите сборища на „Бузлуджа”).
А доста място е отделено и на т.н. леви западни интелектуалци – „полезните идиоти”, които го превръщат в свой идол: Fontova, Humberto. Exposing the Real Che Gevara and the Useful Idiots Who Idolize Him. Sentinel HC, 2007. За тази книга Дейвид Хоровиц пише: „Голям принос към каузата на благородството и човешката свобода. Заслужено изпраща Че Гевара на бунището на историята. Всеки американец трябва да прочете тази книга”.
А аз с пълна убеденост бих добавил: „И всеки българин !”.
Това е единият възможен път пред телевизиите. Той има и алтернатива – друг, по-лесен път, който не изисква нито да се следи световната публицистика, нито да се четат книги. На тези телевизионни екипи препоръчвам, съвсем безвъзмездно, следния подход.
В днешна (Путинска) Русия с пълна сила върви (за кой ли пореден път ?) процес на реабилитация на Сталин и на реставрация на неговото управление. Все по-голяма част от населението започва да се вписва в представите ни за странния биологичен вид Homo sovieticus.
Там още е жив и здрав синът на Берия, който, подобно на Алейда Гевара, сипе наляво и надясно спомени и интервюта за баща си.
Нека да го издирят, нека да го поканят в три-четири наши телевизионни канала, нека да го посрещнат с думите:
„Серго Лаврентиевич, Вие сте син на един от най-великите, макар и малко противоречиви, съветски държавници. Разкажете ни нещо повече за благородния си баща.”
Нека да го заведат и в Народното събрание, както заведоха г-жа Гевара. Групата за приятелство с Русия ще окаже пълно съдействие за срещите му там. Така ще събудят радост и нови надежди в много чугунени глави».
Д-р Георги КАРЕВ, д.м.