Третяковската галерия в Русия предлага нов поглед върху изкуството за 1917 година.
Стачки, демонстрации, опашки за хляб — такава е била реалността в онези буреносна година.
Но болшинството майстори на живопистта както и преди се обръщат към дореволюционните идеали. Например, Кустодиев рисува летен пасторал, в който селяните събират реколтата, стадото пасе мирно.
ИРИНА ВАКАР, куратор на изложбата: Не исках да става дума за тази отвратителна действителност, която ги гнетеше, която ги разделяше. Те се затваряха в своите студия и се потапяха в търсене на идеалното майсторство, идеално за качеството на живопистта.
Ярък пример за това е портретът на Василий Шухаев. Той е нарисуван в духа на старите майстори, с трудоемка техника, при която върху изображението се нанасят прозрачни слоеве. Така през епохата на Възраждането на работили Ян Ван Айк, Тицин и Рембранд.
ИРИНА ВАКАР: Дори е трудно да се каже от кой век е — може да е от 18, а може и от 20 век. Дрехите са нарисувани с маслени бои, те буквално преливат и сияят.
И виждам абсолютна неподвижност — все едно нищо не се случва, нито в самото ателие, нито зад прозорците му.
В същото време Иля Репин — един от малкото автори, отразили живот в истинската му реалност.
На неговата картина «Болшевики» червеноармеец отнема от момче хляб. Художникът е показал и проблеми на пазара. По това време частната собственост е била забранена.
ИРИНА ВАКАР: Eто гладуващи хора от бившите дворяни и бивши търговци — те продавали всичко, каквото имат, за да си купят хляб. А войниците ги гонели от пазара. Такъв стар реалист, като Репин, не може просто да полага цветове, натюрморт, пейзажи, дори портрет — той е искал да изрази своята болка, своето негодувание, неприемането на новия строй.
…
News Front