«Приятели на Сирия» — това е съюз на няколко държави от НАТО и няколко държави от Персийския залив.
Но кого наричат истински приятел?
Съответстват ли самопровъзгласилите се «приятели на Сирия» на критериите, които определят приятеля, или преследват други цели?
И кои държави са истинските приятели на Сирия, играещи незаменима роля във възстановяването на страната, която в значителна степен е разрушена?
Приятел е този, който ме обича без каквито и да било предварителни условия.
Той ми помага, когато съм в беда.
Той иска в моето семейство всичко да е наред, не ни нася вреда, не създава разкол между мен и семейството ми.
Той е с мен дори тогава, когато други ми обръщат гръб и необосновано ме клеветят.
«Приятели на Сирия» наричат себе си страни от НАТО, в това число САЩ, Великобритания, Франция, Германия и някои страни от Персийския залив.
Какви са целите им?
Този съюз е основан през 2012 година с цел смяна на режима в Сирия и свалянето на Башар Асад.
Затова ислямистките въстаници бяха добре снабдени с оръжие и военна техника за борба със сирийската армия.
В резултат бе разрушена голяма част от Сирия, това стана и причина за масовото бягство на сирийския народ.
Но така ли се държат приятелите?
Най-важният човек в страната, избран от народа, трябваше да бъде ликвидиран на всяка цена, дори ако бъде разрушена цялата страна?
Но Сирия има истински приятели.
Откакто сирийската армия успешно изтласка терористите от ИДИЛ, в отвоюваните територии започна възстановяване.
Помагат тези страни, които подкрепиха Сирия в борбата й срещу тероризма.
Русия, Иран и Китай играят водеща роля във възстановяването.
Т.нар. «Приятели на Сирия» в кулоарите на последната Генерална асамблея на ООН през септември 2017 година дадоха да се разбере, че ще участват в процеса на възстановяване на Сирия, но само, ако главата на сирийското правителство Асад бъде свален.
И това без значение на огромната популярност на Асад в собствената му страна.
Независимо от това, възстановяването на Сирия е в ход и без помощта на самопровъзгласилите се «приятели на Сирия».
От началото на годината около 500 000 сирийци се върнаха в домовете си, особено в районите Алепо, Хомс и Дамаск, където е гарантирано безопасното завръщане.
За щастие, виждат се признаци на икономически подем.
В Дамаск в края на август 2017 година се състоя 59-ия Международен панаир, който откри вратите си за последен път преди войната през 2010 година, той е известен като най-стария търговски панаир в арабския свят.
Тази година панаирът премина под лозунга «Сирия живее» и беше впечатляващ знак за надежда и ново начало след шест-годишната пауза, предизвикана от войната.
Мероприятието постави нов рекорд — прие 2.2 милиона посетители.
През 2010 година в панаира участваха около 600 компании, този път — 1572.
42 от тях от чужди страни.
Тамер Джаги, организатор на панира, призова европейските страни и главно Германия да участват във възстановяването на Сирия.
Той каза следното:
«Ситуацията в Сирия може да се сравни със ситуацията в Германия след Втората световна война. Германия е добър пример за това, че възстановяването е възможно».
Много немски компании бяха заинтересовани от съвместната си работа със Сирия.
Но те биват спирани от санкциите и липсата на подкрепа от страна на федералното правителство.
За правителството на Германия, които също е един от самозваните «приятели на Сирия», за начало на възстановяването се счита не краят на насилието в Сирия, а краят на управлението на Асад.
Затова възниква въпросът — наистина ли «приятелите на Сирия» са приятели на сирийския народ или по-скоро са зловещи природни явления, подвластни само на собствената си власт и ненаситните си икономически интереси?
Петя Паликрушева