С Фидел Кастро си отиде последният велик политически мъж на 20-ти век. Номинално в десетката на големите влиза и Михаил Горбачов, но за разлика от Ел Команданте, партийният секретар от Москва се превърна в символ на предателството към идея и родина. И така Островът на свободата осиротя, но феноменът „Фидел“ е безсмъртен също като Ян Хус и Джузепе Гарибалди, тъй като човечеството не забравя кой е носил огъня на Прометей срещу мрака. Без значение от подробностите, тъй като в Историята остават само знаците…
Сега папагалите на дясната олигархия и нейните соросоидни отрочета се чудят как да изкарат Фидел диктатор, тиранозавър и злодей. Нарушавал „човешките права“, преследвал политически противници и гейове, налагал еднолична власт, а отгоре на всичко правел и деца?!
Най-страшното му престъпление – национализацията на американските активи в Куба обаче се прокарва от троловете под сурдинка, за да не се плаши публиката с монополен хленч. Но тук е момента да се върнем към българския предшественик на Кастро – Христо Ботев с неговия „Смешен плач“ в полза на поробителите и грабителите…
Да, човекът, който напусна този свят на 90 години, не беше светец като Махатма Ганди, Далай Лама или Папа Йоан Павел Втори, но постигна нещо повече от тях. Опълчи се срещу статуквото не само в Индия, Тибет или Полша, а в целия свят.
Фидел Кастро се превърна в легенда приживе, защото до последен дъх устоя своята кауза, въплътена в рефрена: Куба – си, янки-но!
Тоест- Да на независимостта и Не на зависимостта от Големия брат. В продължение на почти 6 десетилетия великият политик доказа, че Вашингтон не е центърът на планетата и не е нормално Щатите да налагат своите интереси като задължение за всички останали. И точно тази позиция превърна Фидел в кошмар за олигархията и в кумир за народите.
Хайде да преброим мъжете, които за добро или лошо оставиха отпечатък върху 20-ти век. В хронологичен ред и при всички безкрайни условности в първата десетка влизат Ленин, Сталин, Хитлер, Рузвелт, Чърчил, Фидел Кастро, Горбачов, Рейгън, Йоан Павел Втори, Нелсън Мандела. В двайсетицата можем да добавим Удроу Уилсън, Лев Троцки, Мусолини, Кемал Ататюрк, Шарл де Гол, Опенхаймер, Мао Дзедун, Далай Лама, Салвадор Алиенде и българският „пияница“, (поне според родните клинични соросоидни антикомунисти-б.р.) Георги Димитров, нанесъл в Лайпциг първия смъртоносен удар срещу нацизма.
От всички тях до наши дни харизма и влияние съхрани единствено Фидел Кастро, превърнал зелената униформа, черната барета, брадата и пурата в исторически бранд на алтернативата.
Независимо от неизбежните деформации и спекулации, съпътстващи всеки радикален обществен експеримент, този човек се оказа суперзвезда на две века, съизмерима с „Бийтълс“, Пеле, Марадона, Майкъл Джордан или Пабло Пикасо…
ШЕСТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ КАСТРО И КУБА СРЕЩУ СИСТЕМАТА
Какво всъщност постигна синът на кубинския захарен плантатор с испански корени? На първо място Фидел отвори люта рана в сърцето на „султата“ по Георги Бенковски. Което в американски контекст означава- в задния двор на Вашингтон между Карибите и южния полюс на Латинска Америка.
В продължение на почти 6 десетилетия от 1 януари, 1959 г. до днес една бедна държавица с десетина милиона население успя да устои срещу чудовищната агресия и блокада на най-могъщата световна империалистическа сила.
На 170 км. от Флорида и под непрекъснатите удари на ЦРУ, Държавния департамент и всевъзможните официални и „неправителствени“ мрежи на Щатите. Без да броим поддържащата ария на западните васали на Белия дом.
През 1961 г. сексуалният маниак Джон Кенеди, превърнат в икона на безмозъчното телевизионно племе, спонсорира метеж на кубински „джихадисти“ от Маями срещу суверенна Куба. Този десант в „Залива на прасетата“ бе ликвидиран от революционните въоръжени сили с помощта на народа, оказал абсолютна подкрепа на новата власт, начело с Кастро. По-нататък, естествено, за да оцелее в двуполюсния свят, Фидел потърси покровителството на Москва, което доведе до разполагането на съветски ракети на Острова през 1962 г. и така наречената „Кубинска криза“, изправила планетата на ръба на ядрена война.
От там насетне, почти до наши дни, последва тотална икономическа блокада и политическа репресия срещу Куба, наложена от САЩ и техните марионетки от породата на Меркел, Саркози, Оланд, Блеър, Камерън, Плевнелиев…
Утопията на Фидел срещу системата устоя на всички геополитически урагани и той напусна този свят непобеден, след като надживя дузина американски президенти и петима съветски лидери.
Обреченият по дефиниция експеримент се оказа по-дълготраен от Източния блок и Варшавският договор и като нищо може да надживее и прогнилия ЕС на мошениците от Брюксел. А защо не и НАТО- пълна нула без САЩ и Турция!
(И дори утре пазарната икономика на големия съсед да погълне и изплюе плодовете на революцията в малка Куба, Ел Команданте ще живее във вечността със своя пример. Най-малко като символ на контракултурата, запечатан върху тениски, постери и татуировки, редом до своя съратник Че Гевара. Защото светът може да бъде различен.
Кастро показа среден пръст на утопиите Глобализъм и Неолиберализъм:
Основният мотив на арията „Анти-Кастро“ се свежда се свежда до неговата тоталитарна, еднопартийна практика. Вярно е, че тайните служби на Хавана държаха и държат в желязна хватка противниците на революцията. Но какво друго им оставаше в условията на блокада и перманентна агресия от север? А може би Фидел трябваше да капитулира пред ЦРУ и мафията, за да го признаят за „добър“. Те да го атакуват с наркомани и гангстери, а той да им ръкопляска?!
Боецът и ораторът обаче им показа среден пръст и се защити по законите на джунглата, налагани от лицемерните весталки и на „демокрацията“ и „човешките права“.
Лидерът на свободна Куба, избавена от корупционния своднически режим на американската подлога Батиста, действаше 1:1 по формулата на Вашингтон и Москва. Тоест- силна армия, верноподаническа администрация, всесилни тайни служби и облъчено население.
И така за едно десетилетие малката готина и екзотична Куба, възприемана като втори Лас Вегас на Лъки Лучано и публичен дом на USA елита се трансформира в ефективна, консолидирана и самодостатъчна държава. Ласкавите тропически нощи с възбуждащи коктейли и знойни мулатки останаха в миналото, а революцията победи проституцията!
Естествено, платената любов оцеля, но не като първо перо в БВП на острова.
Но това не е всичко. Фидел се изхрачи върху фасадата на Белия дом, като хвърли ръкавицата в блатото на недосегаемите. Само за някакви си 10-15 години Куба започна да изнася революция и да демонтира американския монопол в Латинска Америка. Хавана подкрепяше антиимпериалистическите движения на юг от Рио Гранде и в Африка, а в началото на 70-те години бе основният съюзник на лявото правителство на Салвадор Алиенде в Чили, спечелило парламентарните избори и свалено през 73-та г. след кървавия преврат на Пиночет, подкрепен от САЩ.
СВЕТЪТ ПОСЛЕДВА КАСТРО!
Тази трагедия не прекъсна процеса на еманципация от САЩ, стартирал през 50-те години на 20-ти век, когато Кастро започна съпротивата срещу марионетната хунта на Батиста. И така в началото на новото хилядолетие се оказа, че две трети от държавите в Латинска Америка имат леви или националистически правителства, противопоставящи се на диктатурата на САЩ, а „лудостта кубинска“ е завладяла целия субконтинент.
КУБА Е РАВНО НА ЗДРАВЕ И ЗНАНИЕ
Как ви се струва сега, когато „европейска“ България е на второ място в света по смъртност след африканския резерват Лесото, „тоталитарна“ Куба на Фидел Кастро е обетована земя на здравето и знанието. Медицинското обслужване там е достъпно и напълно безплатно, както у нас преди 10 ноември, 89 г., а специализираните институти там са на такова равнище, че лекуват рак. И никак не е случайно, че съществуват програми за лечение на най-тежките болести, по които граждани на Западна Европа пътуват до Хавана.
И още- хиляди отлично обучени кадри от средните и висшите учебни заведения на Острова работят в цяла Латинска Америка, докато на други места „пазарната икономика“ произвежда безработни, лузери и аборигени.
Картината, разбира се, не е черно-бяла, за разлика от маниакалната анти-комунистическа визия на пациентите от сектора на МИтоди Андреев!
Да, Кастро преследваше дисиденти, шпиони, терористи, католически педофили и проститутки. Но в същото време изгради образцова социална държава въпреки зверската американска икономическа блокада. В подобно враждебно обкръжение са неизбежни политическата догма, ограниченията, дефицитът и отечествената война по целия фронт.
Фидел прие битката и проведе като истински мъж!
С всичките крайности, мании и отклонения. Да си дадем обаче сметка срещу каква зловеща апокалиптична сила бе принуден да се бори в продължение на повече от половин век.
Кастро посегна на монополите, банките и олигархията, които сега потриват мазни ръце в очакване на „приватизация“ ала Борис Елцин и Иван Костов и реванш в бар „Тропикана“ с коктейл „Куба либре“ сред мутри и мутреси.
Да, по всяка вероятност проституцията ще вземе реванш от революцията под прикритието на „демокрация“ и „спазване на човешките права“ и със съучастието на тамошните андрейлукановци.
Този филм ние го гледаме от четвърт век и затова сега даваме пръстови отпечатъци за разлика от безплатната и качествена медицина в „бедна“ Куба. Уви, рано или късно олигархията и мафията ще си върнат колониалната собственост недалеч от Маями след като Горбачов предаде идеята за един по-справедлив свят. Но въпреки това легендата за Фидел и Че Гевара няма да умре. Поне докато съществуват мислещи хора.
Алтернативата наистина е магнетична и мистична след като и западните лидери свалят шапка пред паметта на последния революционер на 20-ти век.
Рано или късно глобалните ТТИП – бандити ще си намерят новия Кастро. Анархист, националест, социалист, комунист? Без значение!
Просто велик лидер, превърнал малката си родина в световен фактор!
Това беше Фидел Кастро!