Историкът на работническото движение Пол Льоблан е написал над 20 книги, редактор е на 8-томното издание «Международна енциклопедия на революциите и протестите» (2009 г.), в момента е съставител на Пълните събрани съчинения на Роза Люксембург.
Над половин век Льоблан активно участва в обществени движения, той е световно признат учен в областта на историята на работническата класа и революционната политика.
Разказва за процеса на радикализация, който, според него, се наблюдава днес в САЩ, както и за вероятните стратегии в бъдеще.
- Отчитайки настоящото състояние на левите в САЩ и в Европа, какво мислите за вероятността да се създаде революционно движение, което да осъзнава и прилага конкретна тактика? Каква би била ролята на авангарда — работническата класа — в този процес?
Пол Льоблан: Налице е мащабна радикализация, която е на международно ниво…с голям брой хора, несъгласни със статус-кво, хвърлящи призив на статус-кво, против капиталистическия статус-кво…
Всичко това създава обстоятелства за обединението на значителни леви сили в американската политика. Считам, че аналогични неща се случват и в други страни по света.
И това не е автоматически процес.
В момента в САЩ се появиха възможности за ляво движение, които дълги години не съществуваха в тази страна.
Да кажа няколко думи за термините «авангард и работническа класа», защото са много важни.
Работническата класа се състои от хора, които продават своята способност да работят за заплата.
Значително болшинство от тези хора влизат в работническата класа, но те са много различни помежду си.
Тези различия са разнообразни — на базата на расата, възрастта, пола и прочие…
Но има и други различия. Има определени слоеве от работническата класа, които изпитват различни проблеми, развиват идеите си върху тези проблеми и търсят пътищата за тяхното разрешаване, започват да участват в борбата да променят към по-добро района, града, държавата, света…
Когато говоря за авангард, става дума точно за това — хората, които се опитват да тласкат света напред по отношение на свободата, справедливостта…
Днешната ситуация много се различава от тази от 1917 година.
Много неща са различни, но не всичко се е променило.
Възниква въпросът: можем ли да извлечем уроци и идеи от миналия опит, които да приложим в съвременната борба?
Още един въпрос: какво да разбираме под спонтанност?
Ако действам от името на лява организация, чийто идеи изповядвам, то едва ли това ще е спонтанност.
Ако съм против нещо лошо, опитвам се да направя нещо, то това може да се нарече спонтанност, ако действам от собствено име и на базата на неоформените си идейни възгледи…
Но, при тези си действия, протестиращият попада по влиянието на други хора, които правят същото като него. Например, някои мои възгледи се формираха под влиянието на Мартин Лутър Кинг — движението за граждански права е под влиянието на работническото движение, моите родители се бореха за профсъюзи и пр.
Левите организации от миналото се придържаха към едни идеи, участваха в едни акции, развиваха идеите на социализма, правата на човека, социалистическата перспектива, правото на достоен живот, свобода и щастие — не само в политическата сфера, но и в икономическата.
Всички леви организации и движения обменят опит, възгледи, идеи и прочие помежду си и така се зареждат взаимно, въздействат си.
Това се случва и спрямо спонтанните движения — те също попиват от левите организации, ако има реална практическа дейност.
Макар и да се различат в някои части помежду си.
Т.е. колкото повече си взаимодействат различните леви партии, организации и движения помежду си, колкото повече работят и със спонтанните движения, толкова по-добре за лявото като цяло.
Защото така заздравяват връзките си, нарастват силите им, превръщат се във фактор…
Всички те са плод на опита на лявото движение в света и това е неоспорим факт.
Дори някои да не осъзнават или да не признават това.
Затова е повече от естествено всички леви да се движат и работят заедно.
За да има ефективност борбата им срещу капитализма.
(следва)
Превод: Петя Паликрушева
