Армейски генерал Иван Михайлов – дългогодишен български военен министър, преди този пост да се заеме от Добри Джуров. След разгрома на на Септемврийското въстание, със задочна смъртна присъда в България, той около 17 години е емигрант в Съветския съюз.
Присъдата, която получава Иван Михайлов от Ломския военен съд след въстанието е уникална по формулировката си – в нея се казва, че младият въстаник е осъден „да изтърпи наказанието смърт чрез обесване на публично място в центъра на околията”.
В СССР емигрантът Михайлов се установява в Ленинград. Завършва военната академия „Ф.Е. Дзерджински” и като офицер артилерист е зачислен в съветската армия под фалшивото име Буров.
През 1934 година Михайлов е включен в състава на известното конструкторско бюро за оръжия на генерал Василий Грабин.
Там българинът участва в създаването на легендарното 76-милиметрово дивизионно оръдие Ф-22.
Оръдието е с превъзходни бойни и балистични качества за времето си (1936 г.) и става прототип на артилерийските установки на Втората световна война.
Тогава по традиция всички оръжия са създавани след височайшата благословия на Кремъл – трябвало първо Политбюро да си даде съгласието и след това всичко тръгвало за конвейра на масовото производство.
Конструкторът Грабин създал с хората си оръдието Ф-22 без да пита началството.
Когато се разчуло за прототипа на новонаправения топ самият Сталин поискал да го види в действие.
Край Москва направили показни стрелби с оръдието.
След демонстрациите Сталин не се сдържал и казал на оръжейниците:
„Вие сте създали един шедьовър за артилерията!”
Куриозното е, че освен Иван Михайлов (Буров) в състава на конструкторското бюро на Грабин работели още двама българи – Георги Дъбов и Димитър Димитров. За тяхната съдба се знае само, че също са били български политически емигранти.
След като войната завършва Иван Михайлов се връща в България и започва кариерата си в българската армия.
Ползва се с безусловното доверие на Георги Димитров, а след смъртта на вожда партията му възлага поста комендант на траурния влак, който пристига от Москва в София.
Тялото на мъртвия Димитров се придружавало от легендарния маршал Климент Ворошилов, който в Букурещ приел рапорта на разплакания Михайлов.
След това Иван Михайлов израства бързо в политическата и военната кариера – става член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на отбраната в няколко правителства.