Какво означава да докоснеш духовния пулс на родените много след демократичния преход, които мислят за онзи нов свят, в който те биха продължили живота си и биха възпитавали своите деца?
Вярно е, че всички те по различен начин си представят живота, в който разполагат своите идеи. Търсят една нова социална справедливост за общество, което се развива според правилата на правова държава, а не според правилата на държавата мутри.
Тази втора държава постепенно привикна младите да ходят със скъсани дрехи, за да привикнат по-бързо с беднотията.
Това е новата мода. Накара ги да не ядат месо. Унищожават малкия и среден бизнес, но в същото време се разхождат с лъскавите коли между хората, за да се увеличат кражбите сред населението. Сътвориха както в архитектурата, така и в другите клонове на изкуството, кичозен мутренски стил. В болниците цари нов вид геноцид, предназначен за българи и най вече на възрастни, за да няма кой да предава историята на новите поколения. Сега се появяват и проблемите с енергетиката.
По-рано на всеки ъгъл се строяха аптеки, сега се строят банки. И те, като аптеките, фалират, но приносът от тях е къде, къде по-голям за джоба на мутрите. И така мутробарокът бавно се превърна в мутрополитика, подкрепяна от «Соросоиди», както казва един мой приятел. Изглежда, че опитите и представите на г-н Сорос бяха отново възпроизвеждани само сред мишки и плъхове, а не сред човешки общества.
Но в Германия се раждат и възпитават, както студенти, дошли от всички краища на света, така също и самите немци, които «възприемат чуждата култура, но не забравят своята» и се опитват да я разпространят между всички останали.
Бях приятно изненадана от реакцията на Анелия Ноемюлер, която е обладана от идеята за нещо ново, завладяла е духа на младите студенти от различни националности и ги е повела към българската култура.
Тя първа видя моите документални филми. След филма «Епоха» възкликна:
«Това е филмът, който ни е необходим. В него най-напред личи съвременната мутрокултура, която ни е поставила черна превръзка на очите за всичко онова, което ни е завладяло. И един велик поет Вапцаров, който ни разтриса от съня на «дълбоката бронзова ера», пророкува бъдещето и предупреждава, че и те в миналото са живеели в една «епоха на дива жестокост».
Филмите бяха прожектирани в един от най-старите университети в Манхайм.
Странно беше възприемането на тези филми в Германия. Страхувах се, че те няма да бъдат разбрани от днешните млади. Но те също реагираха като Анелия приеха ги като свои.
Това са онези филми, които в България бяха отречени с такава настървеност, че на мен ми се прииска повече да не се занимавам с кино («Ти помниш ли» и «Епоха»).
Не трябва да забравяме, че Манхайм и Хайделберг са градовете, носители на нова ера, на нови идеали. Дали те се пренасят отвън или растат вътре в страната, все още не знам.
Но за да подкрепя мислите си, ще цитирам думите на кмета на Хайделберг Йоахим Гернер и на директора на фестивала в Манхайм и Хайделберг Михаел Кьоц. Те използваха трибуната за откриването на 66-ия международен филмов фестивал в Манхайм — Хайделберг за едно изненадващо, но ясно определяне на изкуството в днешните политически бурни времена.
«Точно културата е носителка на духовната основа на нашето общество и неговите общи ценности — каза доктор Йоахим Гернер. — Културата е и в едно по-обширно схващане във всичките си свои форми на проявление на едно обществено благо, което отваря пътищата към наследството, защото така неговите мащаби стават по-ясни, към новото, което все още не се е утвърдило, и към чуждото, за да направи възможен истинския обмен между хората, произлизащи от различни култури.»
Доктор Михаел Кьоц определи Международния филмов фестивал като една сфера на опита и познанието на самия себе си. А именно колко е важно в действителност културно да се познаваш. Колко много сме зависими от отделните части, с които можем да общуваме, много повече, отколкото мислехме.
Колко важно всъщност е това, което по-рано значеше Родина, както и обратното — колко впечатляващо може да бъде само естетически да попаднеш в чуждото, наистина там всичко е ясно. Докато в сегашните филми е по-объркано даже отколкото в «ол инклузив» полет, а именно — губиш почва под краката си, която толкова добре познаваш. След това пътешествие в чуждата култура и чуждата страна ще знаете нещо, за което човек рядко се замисля чрез всичките тези политически дебати за нахлуването на чуждото. Вие ще знаете, че също така фалшиво е да отхвърляме своето, което показва нещо непознато, някаква нова идея».
Според мен културата закъсня. Тя не успя да ни разкаже какво е това ДЕМОКРАЦИЯ. Дори и днес тя се страхува от обществото, а иска то да я възприеме. Как, като тя е многолика и в същото време прилича на онази красавица с многото змии, която се нарича Горгона Медуза.
Мая Вапцарова, Дума
.jpg)
.jpg)
Разговор със студенти в Майнхайм