Ognyan Minchev
Димитър Главчев подал оставка защото си изтървал нервите.
Историята е малко по-дълга.
Бойко Борисов си изтърва първо нервите, говорейки за «наркотрафиканти и продавачи на гласове». Замълча когато го попитаха кои са те.
Но опозицията не пропусна да се възползва от изказването — задаваше въпроса КОЙ при всяка възможност.
Затова г-н Главчев си изгуби нервите — изглежда му е било възложено да отбива тези атаки, или сам си е възложил подобна благородна задача да защитава лидера напартията.
Лошото е, че в тази партия само един човек има право да греши и да си изтърва нервите.
Това е лошо не само за партийците, но и за демократичната политика като цяло.
Защото ако един партиен активист знае, че всяка първа грешка ще му е последна, той просто няма да греши — т.е. ще се скатава.
Който не работи — той не греши.
Нямаме нужда от политически пирамиди, на върха на които стои непогрешим лидер, а надолу — уплашени сиви мишлета.
Всеки носи отговорност — и политическа, и административна, и — ако се наложи — наказателна.
Но не за всичко трябва да падаш в казана.
Защото страхът и малодушието в политиката са правия път към диктатура.
Обратното — което се практикува в БСП е не по-добро — да пазиш твоите хора на всяка цена, каквото и да направят.
Тази арогантност наследена от болшевизма («комунистите не се извиняват, госпожа…») води до безнаказаност. На всички. Системата в ГЕРБ води до безнаказаност на един.