Страните от ЕС създават алтернативно НАТО. Поне така интерпретира новината за създаването на отбранителния пакт, който бе подписан тези дни, авторитетното британско издание The Times.
Това, за което можеха да си мечтаят и да говорят само най-смелите и най-прозорливите аналитици, все пак се случи — разводът между Германия и САЩ продължава и вече засяга не само икономическото и политическото, но и военното пространство.
Бавно и по европейски внимателно, прикривайки се зад необходимостта от европейската интеграция и борбата с руската агресия, лидерите на Германия и Франция създадоха базата на системата, която в бъдеще ще постави ребром въпроса за ненужността на НАТО и американското присъствие в ЕС.
Аналитиците от The Times няма защо да спазват лицемерни правила на благоприличие, затова и открито пишат за алтернативното НАТО.
Пишат с негативен оттенък, което лесно се обяснява от факта, че Великобритания в продължение на десетилетия се съпротивляваше на създаването на такъв защитен европейски алианс.
Не е изненадващо, че Великобритания, както и САЩ, останаха извън тази завера.
Независимо от това, че идеята за европейската армия и европейския отбранителен пакт витаеше във въздуха вече много години, за автори на настоящата операция за намаляване влиянието на САЩ в европейската отбрана могат да се считат Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер.
Именно Юнкер беше поръчител на аналитичния доклад на Еврокомисията, който стигна до революционния извод, че отговорността за подобряване на европейската безопасност се намира преди всичко в европейски ръце. Последното беше цитат.
Изводът беше и си остава революционен, защото преди този доклад единственият допустим начин да се подобри европейската сигурност се считаше засилването на американското военно присъствие в Европа и повишаване ролята на САЩ в архитектурата на общоевропейската отбранителна способност.
Важен бонус за американската страна в рамките на американското военно присъствие в Европа винаги е била т.нар. подкрепа от страна на държавата-стопанка — паричната контрибуция, която изплащат страните от Стария свят, за да компенсират разходите на Пентагона за издръжката на американските бази извън пределите на САЩ.
Европа фактически се намираше в схема, която предполагаше военна окупация за своя сметка, при това дори точният отчет за плащанията, които европейците извършваха към военното ведомство на САЩ, нямаше, защото Пентагонът престана да публикува данните за тези плащания още през 2004 година.
Фактическият разкол на НАТО, който в момента се извършва от политиците на ЕС, стана възможен изключително благодарение на успешната руска операция в Сирия.
Русия на практика доказа, че САЩ вече нямат основание да претендират за ролята на всевластен хегемон и че по цяла серия от стратегически и тактически причини те вече не обезпечават реализирането на своите планове в ключовите региона на планетата.
Виждайки това, васалите на САЩ започнаха да изхождат от предположението, че в бъдеще ще им се наложи сами да се грижат за свята защита.
Изявлението на южнокорейския президент, че на Вашингтон ще му се наложи да координира своите действия със Сеул и с новопоявилата се европейска алтернатива на НАТО — всичко това е част от една верига, чието начало бе положено с триумфа на руските войници в Сирия.
Все още ни предстои да оценим, доколко силно този подвиг промени конфигурацията в целия свят в полза на Русия
Автор: Иван Данилов
Превод: Петя Паликрушева