Точно преди 100 години е публикувана Декларацията за правата на народите на Русия, подписана от Ленин и Сталин. Основните претенции към този документ е, че той бил станал причина за разпадането на историческата Русия, тъй като се опирал на сепаратистите и разчитал на революционна утопия.
Но действително ли е така?
Декларацията за правата на народите на Русия е един от документите на Съвета на народните комисари, подписан от Ленин и Сталин, който сега е почти забравен.
Но напразно. Документът илюстрира добре как революционерите-победители са мислили и действали в първите дни, седмици и месеци след идването им на власт в резултат на ВОСР.
По време на СССР не е правен широкообхватен и цялостен анализ на първите водещи практики на болшевиките — тяхната еволюция от революционери до държавници остава зад кулисите.
Доминирна идеите за непогрешимостта на партията на пролетариата, ръководеща се от идеите на Маркс и Енгелс.
В постсъветската епоха са премахнати идеологическите ограничения, но ситуацията в страната е такава, че към подобни «дреболии» на никой не му се искало да се докосва.
Междувременно болшевиките, които имат сериозен опит в партийната, организационната и нелегалната работа, нямат опит в държавната администрация. Споменатата декларация, нейната форма и по-важното — съдържанието — са ярък пример за това.
Самото конструиране на декларацията е много характерно.
Документът е по-скоро скицирана реч за митинг, т.е. форма, много по-позната на революционерите, отколкото на държавните управленци.
«Октомврийската революция на работниците и селяните започна под общия знак на разкрепостяването», се казва в декларацията. — Селяните са разкрепостени от властта на помещиците, защото вече няма помещическа форма на имот.
Разкрепостени са войниците и моряците от властта на авторитарните генерали, за генерали в бъдеще ще се правят изборни, те подлежат на смяна. Работниците се освобождават от капризите и произвола на капиталистите, защото отсега нататък ще се установи работнически контрол върху фабриките и заводите. «
«Всичко живо и жизнеспособно се освобождава от омразните окови», обявява декларацията.
Едва ли има смисъл да се занимаваме с очевидно утопичната идея за разкрепостяването на войниците и моряците, които сами трябвало да избират и заменят генерали.
В началото на 1918 г. започва формирането на Червената армия на работниците и селяните, където съветския контрол бързо отстъпва място на по-традиционните военни методи.
Концепцията за контрола на работниците в предприятията е не по-малко утопична.
По принцип това е идея не на болшевиките, а по-скоро на анархо-синдикалистите, но в хода на революцията всичко това звучи силно — «земя на селяните, фабриките на работниците, мир на народите».
Още тогава се разбира, че самата Декларация за правата на народите на Русия не се вписва добре в реалностите на живота на младата страна на съветите.
Ленин трябвало веднага да коригира ситуацията, прекалено извън релсите излизали формите на работнически контрол.
Освободените пролетарии изгонили бившите собственици и мениджъри, а след това, без да имат управленски, счетоводен и инженерен опит, довели предприятията да закриване.
В редица случаи работниците продавали суровини и оборудване, разпределяйки помежду си средствата — така някои от тях разбирали революционното правосъдие.
Стигнало се до пълен абсурд.
Например, пощенските работници, обединени в Съюза на работниците, въвели работническия контрол над съветската организация — Народен комисариат по пощи и телеграф. Съветът на народните комисари трябвало да премахне Съюза на служителите със специален указ.
За да бъдем справедливи, ще отбележим, че в много случаи трудовите контролни органи намерили общ език със собствениците и с мениджърите, те ограничавали намесата си само до определени условия за защита на труда.
Често самите собственици изоставяли своите предприятия, без да оставят никакъв друг изход на работническите организации.
Всъщност, съветите се сблъскали с два разнонасочени, но свързани помежду си фактори — инициативата на революционните маси «отдолу» и действията на собствениците «отгоре».
Последните (собствениците) в условията на революция по най-бързия начин се опитвали да продадат предприятията си и да драснат към чужбина, защото ги било страх от кланета.
На 27 ноември 1917 г. болшевиките се опитвали да поставят ситуацията около контрола на работниците в разумна рамка, като издали Правилник за контрол на работниците. Но не съвсем успели.
Вече на 15-ти декември 1917 народните комисари издават указ за създаването на Висшия съвет на народното стопанство (Върховния икономически съвет), който сам поема контрола над агенциите за работнически контрол и над предприятията оставени без контрол.
Нещо повече, Висшия съвет получава правото да «конфискува, реквизира, запорира, секвестира…», повтаряйки почти дословно в правомощията си на царски специален указ.
В този случай Висшия съвет на народното стопанство се базира на структурата, появила се преди революцията: в стоманодобивната промишленост, в текстилната промишленост и пр.
С което съвсем на се омаловажава социалистическият принцип при разпределение на печалбата, който без всякакво съмнение е дело на болшевиките — те насочвали печалбата на държавните предприятия към удовлетворяване на вопиющите социални нужди на народните маси — за ограмотяване, за край на глада, за работни места, за безплатно здравеопазване….
За да спрат пълната разруха на криворазбраната революционната слободия и да започнат да изграждат вертикална власт, на болшевиките им били нужни само два месеца.
Само два месеца.
Петя Паликрушева
.