Догодина всеки българин ще извади 5537 лева от джоба си, за да подсигури разходите на държавата, предвидени в бюджет 2018. Това показват сметките на Института за пазарна икономика (ИПИ), който представи вчера традиционния си алтернативен бюджет. Сумата е по-голяма с почти 400 лв. спрямо тази година заради завишените разходи, които планира да направи държавата през 2018 г.
Според плановете на управляващите издръжката на администрацията ще струва по 348 лв. на всеки данъкоплатец, което е с 45 лв. повече от тази година. Толкова е увеличението и за армията и полицията, за чиято издръжка се очертава да платим по 627 лв. Други 541 лв. ще отидат за образователната система, а 663 лв. — за здравната. Най-голямото бреме са социалните разходи — за да има пари за пенсии, помощи и обезщетения, на всеки данъкоплатец се пада да внесе средно по 1841 лв., което в сравнение с тази година е със 118 лв. повече.
Единствено намаление в сравнение с миналата година се очертава на парите, които всеки от нас трябва да плати за дълговете, натрупани от държавата. Лихвата по стари задължения ще коства 102 лв. на джоба ни при тазгодишни 116 лв. Освен това по стари борчове, теглени от различни правителства, на българския данъкоплатец се падат по 3309 лв., което е по-малко с 32 лв.
«Според нас с намаление на някои данъци и с по-разумни разходи можем да постигнем бюджетен излишък от 1.1 млрд. лв. и това е най-логичната политика при развитието на икономиката ни през последните години», заяви Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ.
Икономистите разкритикуваха правителството, че отново залага повече харчове, отколкото приходи, въпреки добрия икономически растеж през трета поредна година и очакванията той да се задържи до 2020 г. «Рано или късно обаче ще има нова криза. Хубаво е да сме подготвени, а не да се изненадваме, както ни изненадва снегът всяка година», коментира Калоян Стайков.
От ИПИ предлагат предвидените за догодина разходи да бъдат орязани с 3.3 млрд. лв. Според тях най-вече трябва да бъдат свити издръжката на администрацията и капиталовите разходи, които традиционно са прекалено раздути, не се изпълняват по предназначение и се харчат безконтролно в края на всяка година. Вместо това от ИПИ настояват да бъдат предвидени реални буфери за посрещане на евентуално неблагоприятно развитие на икономиката. Това означава да се планира бюджет с излишък и да се натрупат повече пари във фискалния резерв.
В същото време според ИПИ страната ни може да си позволи премахване на някои неефективни данъци като тези върху дивидентите, лихвите и застрахователните премии. Трябва обаче да отпаднат и данъчни преференции като например облагането с по-нисък ДДС на туризма. За да се подобри положението на пазара на труда с недостига на работна ръка, ИПИ предлага да се замразят планираните увеличения на осигуровката за пенсия с 1 процентен пункт от 2018 г., на минималната работна заплата от 460 на 510 лв. и на осигурителните прагове с 3.9%. ИПИ настоява още да отпадне възможността вноските за втора пенсия да се местят от частните фондове в НОИ. Друго тяхно предложение е да се премахне монополът на здравната каса и да се развият частните здравни фондове, като 2 процентни пункта от здравната вноска да започнат да постъпват в тях.
Сега