Сталин беше непоколебим и решителен ленинец, който гледаше надалече в бъдещето.
Той помнеше ленинското предупреждение от 1918 г.
На възторженото пеене на „Интернационала” от „старите” болшевики :
„Това е нашият последен и решителен бой !”,
Ленин сурово ги прекъсваше :
„Това не е нашия последен и решителен бой !”
Геополитическата трагедия на Сталин след края на Втората световна война беше, че схващайки изцяло и в дълбочина геостратегическото и геоикономическото положение в света, той не можеше отново да призове съветските хора към пълна военна мобилизация и да им заяви, че ще си почиват и ще се радват на мира след края на новата битка.
Никой нямаше да го разбере и подкрепи.
Това по някакъв начин трябваше да направят неговите наследници.
Но се оказа, че геополитическата планетарна визия на постсталинското ръководство в лицето на Л.И.Брежнев, беше вписването на социалистическия проект в Глобалния проект.
Тази визия се наричаше „мирно съвместно съществуване”.
Това нямаше как да стане, тъй като противоречеше на матрицата на Глобалния предиктор, базирана на планетарното единение на човечеството.
И тъй като разрешаването на диалектическото противоречие при избора на общото бъдеще на човечество натежаваше обективно към капиталистическата версия, социалистическият проект беше обречен.
Действаше законът за преминаването на количествените натрупвания в ново качество.
Но животът си вървеше и генералния извод от първото пряко премерване на силите между двете системи-Корейската война беше : трябва де направи възможното, за да се превърне войната водена от САЩ от война между техники и технологии, във война между хора.
За тази цел на първо място трябва да се подавят американските средства за свръзка и комуникация, наред със средствата за електронно управление на боя.
Желателно е броят технически средства да бъде съпоставим (съотношение от 1,5:1 до 2:1).
При това условие поражението на американските войски в локални конфликти е неизбежно – потвърди го виетнамската война.
Сталин се надяваше на нов исторически компромис със световния капитализъм чрез достигане на равенство във военния статус и като използва вътрешните противоречия в капиталистическия лагер, в едно с обективната подкрепа на освобождаващите се от колониално иго държави във Африка и Азия.
В тази обстановка става ясна и генералната задача на Сталин.
Със създаването на океански флот се отнема последното геостратегическо преимущество на обединения капиталистически свят.
Студената война се оказа закономерно историческо явление.
Двата свята не можеха да съществуват едновременно и заедно в миролюбиво и доброжелателно сътрудничество.
Беше възможен само временен баланс, основаващ се върху позицията на силата.
Да се интерпретира обаче историческият процес само като борба на две социални системи – капитализъм и комунизъм изглежда повърхностно — може да се вземе за същност историческата форма.
Самото развитие на Човечеството сочеше неизбежността от капитулация на една от страните – независимо дали след военна загуба или след вътрешно саморазпадане.
Западът не се страхуваше от недостатъците на социалистическия строй, а от неговите предимства.
За Запада Студената война беше борба за оцеляване и за световно господство, като необходимо условие за това оцеляване.
Събитията показват, че Сталин е разбирал дилемата на времето : слабостта не гарантира мира, както и отстъпките – безопасността — и се е стараел да подготвя Съветския съюз за новото изпитание.
Проф. Евгений Гиндев