От началото на 60-те години на ХХ-я век лежеше в запас и подобно наземно страшно оръжие – подземната лодка.
През 1962 г. в месността Громовка – Украйна започна строежа на стратегически завод за подземни лодки.
През 1964 г. заводът е завършен и е произведена първата съветска атомна подземна лодка.
Наречена е «Бойна къртица».
Подземната лодка има титанов корпус със заострен нос и диаметър 3,8 м. при дължина 35 м.
Екипажът на лодката е от 5 души и може да побере още десант от 15 души.
Ядреният реактор позволява на лодката да развие подземна скорост от 7 км/час.
Нейната главна бойна задача е унищожаването на вражески подземни командни пунктове и ракетните шахти.
Имало е проект за доставяне на такава подземна лодка в района на Калифорния, където ще монтира мощен подземен ядрен заряд.
Неговия взрив ще предизвика голямо земетресение и по такъв начин диверсионната атка ще се възприеме за земетресение.
Първите изпитания на подземната лодка дават поразителни резултати.
Тя прорязва сложен много твърд земен паласт като масло и унищожава подземния бункер на условния противник.
Подземните изпитания продължават на Урал, в Ростовска област и в подмосковското селце Нахабино.
Всичко върви отлично докато при поредното изпитания става авария придружена с взрив.
Подземната лодка заедно с десантниците, техния командир полковник Семьон Будников и екипажът остават навеки в каменните пластове на Уралските планини.
Изпитанията са прекратени, а след свалянето на Хрушчов проектъ е закрит и материалите — засекретени. («Секретные проекты-Подземный крейсер.» -„topwar.ru” – 19.04.2017 г.).
В началото ва 80-те години съветските въоръжени сили нанесоха последния съкрушителен удар върху американската военно-морска мощ.
Мащабните операции „Апорт” и „Атрина”, проведени в Аталантическия океан от 33-та дивизия подводни лодки на съветския ВМФ драматично разколебават увереността на САЩ, че нейният военно-морски флот може ефикасно да изпълнява задачи по неутрализиране на противников подводен флот.
Сталинската поръка беше изпълнена !
На 29.05.1985 г. от Западна Лица едновременно излизат три подводни лодки : К-299, К- 324, К- 502 (проект 671РТМ) и лодката К-488 (проект 671РТ), към които се присъединява и подводна лодка К- 147 (проект 671).
Американското военно-морско разузнаване засича тяхното излизане от базата, но по-нататъшното следене пропада.
Съветските атомни подводни лодки се изплъзват и сами започват непрекъснато следене на американските подводни лодки и на и на американската авиация за следене и откриване на подводни лодки.
Все пак американците откриват една от съветските атомни подводни лодки и то когато тя се връща в базата си.
Операция „Апорт” завършва на 1 юли В периода март-юни 1987 г. се провежда операция „Атрина”.
В нея участват 5 подводни лодки : К-244, К-255, К- 298, К -299 и К- 524 (проект 671РТМ).
Макар тяхното излизане от Западна Лица да е засечено, американците отново ги изгубват в Северния Атлантически океан.
На крак са вдигнати всички сили за борба с подводни лодки на Атлантическия флот на САЩ, заедно с английски кораби.
Концентрацията на англо-американскита средства за борба с подводници е била такава, че е било невъзможно изплуването на съветските подводни лодки за прочистване на въздуха и за радиосеанси.
И въпреки това съветските подводни лодки незабелязано се съсредоточват в Саргасово море.
Там, след 48 часа бродене по океана американците откриват ескадрата, но грешно определят вида на подводниците, смятайки го за тежки подводни стратегически ракетоносци.
И то в крайбрежието на САЩ.
Настъпва лека паника.
Тогава съветските лодки изплуват, за да ги идентифицират и американците се успокояват.
На обратния път към базата на съветските подводници е разрешено да използват секретни прибори за хидроакустично противодействие.
Съветската ескадра се откъсва от американското преследване и благополучно се завръща в базата.
Двете успешно проведени операции „Апорт” и „Атрина” потвърдиха предположението, че при масирано използване на атомни подводни лодки от СССР, ВМС на САЩ не могат да организират успешно противодийствие.
С американската военноморска доминация беше свършено.
Тъй като по суша и по въздух американците отстъпваха на Съветския съюз и тяхната национална територия се оказа достъпна и за трите вида въоръжени сили на СССР, това беше КРАЯТ на Студената война.
Оставаше цивилното ръководство на СССР да потвърди Великата победата – Западът беше на колене, трябваше само да бъде доунищожен !
Но вместо това, на власт дойде „миротворецаът” Михаил Горбачов.
Моментът беше изпуснат и Победата отиде, без никакви основания, при врага.
Проф. Евгений Гиндев