Исакиевската катедрала е проектирана през 1818 г. от френския архитект Огюст Монферанд. Официално е завършена през
1858г. Планът е Исакиевската катедрала да се превърне в една от най-впечатляващите забележителности на тогавашната руска столица Санкт Петербург.
Това на практика се осъществява.
Днес огромният позлатен купол на Исакиевската катедрала може да бъде видян от всички краища на бившата руска столица и се превръща в неин символ.
Посетителите на храма също имат възможност да изкачат многото стъпала (300 на брой) до основата на купола, откъдето има специално място за наблюдение, предлагащо поглед към Санкт Петербург.
След създаването си Исакиевската катедрала е била главният храм на града и въобще най-големият храм в Русия.
Катедралата притежава едни от най-ценните религиозни богатства в страната, както и неповторим интериор.
Твърди се, че френският архитект Огюст е дал всичко от себе си по време на 40-годишното строителство на Исакиевската катедрала.
Неговото единствено желание е било да бъде погребан в храма.
За нещастие Руската православна църква се противопоставя на последното желание на създателя на Исакиевския събор, защото той бил католик.
Въпреки че днес Монферанд не почива в криптата на Исакиевската катедрала той завещава на света един от най-впечатляващите и най-големите храмове.
Исакиевската катедрала, със своята внушителна височина от 101,5 метра днес се счита за четвъртият най-голям куполен храм в света.
Преди нея се нареждат само базиликата ,,Свети Петър» в Рим, „Свети Павел” в Лондон и ,,Санта Мария дел Фиоре» във Флоренция.
Катедралата ,,Исакиевския събор» може да побере до 14 хиляди богомолци.
На площада пред самия храм се намира една невероятна скулптура на император Николай Първи, която се крепи само на 2 опорни точки.
Фигурата на руския владетел отново е дело на архитекта Монфернд.
Фасадата на Исакиевската катедрала впечатлява със своята украса от множество скулптури и масивни гранитни колони, които са изработени от отделни парчета червен гранит.
В интериорно отношение храмът впечатлява с детайлната си изработка на красивите икони, невероятно подробни мозайки, картини и колони, направени от малахит и блестящи в лазурно син цвят.
Във вътрешността на главния олтар на храма може да се види огромен и яркооцветен прозорец със стъклопис, изобразяваща „Възкресението Христово”.
През 1930 година Исакиевската катедрала е затворена като религиозен храм, като днес тя функционира като музей.
Независимо от това, в Исакиевския събор все още се провеждат главни църковни събития.
