Бившите съюзни република не започнаха да живеят по-добре след разпада на СССР, заяви секретарят на Обществената палата на Русия Валерий Фадеев, откривайки митинга-концерт «Русия обединява».«С разпада на СССР не започна по-добър живот в републиките, защото народът престана да бъде единен», поясни той.
Според съветските конституции от 1936 г. и 1977 г. политическият строй в страната се основава на съветите на народните депутати, дали името на новия вид република — съветска република, и на новата държава — Съветски съюз. Тези съвети съществуват на всички нива в държавната управленска йерархия.
В съюзните републики, подобно на общосъюзното (федералното) политическо устройство с „ръководна роля на комунистическата партия“ — КПСС, успоредно с йерархията на държавните учреждения съществуват и партийни структури, всяка от които разполага с големи правомощия, дадени им от Политбюро на ЦК на КПСС за контрол над републиките. Държавните административни органи изпълняват директивите на местните партийните организации на КПСС.
В СССР (подобно е и в другите социалистически страни) е считано, че глава на съюзната република (както и на останалите административно-териториални подразделения) е ръководителят на местната партийна организация — първият секретар на републиканската комунистическа партия, а не главата на републиканското държавно управление.
От създаването му през 1922 г. СССР е силно централизирана държава. В средата на 1980-те год. обаче за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран доста по-младият Михаил Горбачов, който започва провеждането на икономически и политически реформи (перестройка).
В резултат федералната административна власт и централното ръководство на партията — ЦК на КПСС, постепенно загубват контрола над републиките, което довежда до разпадането на СССР.
В края на 1980-те год. републиките в състава на Съветския съюз са формално под контрола на федералната държавна администрация и неговия парламент — Върховният съвет на СССР в Москва.
По време на Студената война правото на отделяне, както и неговото обсъждане и прилагане, на практика са неприложими, тъй като де факто СССР е силно централизирана федерация с малки правомощия на съюзните републики.
За пръв път член 72 от съветската конституция е приложен на практика едва през декември 1991 г., когато републиките-учредителки на СССР — Руската СФСР, Украинската ССР и Белоруската ССР, се отделят от състава на Съветския съюз.