Журналист от El País се качи на Транссибирската магистрала и реши да сподели впечатленията си с читателите.
Той е удивен от «много европейския» Екатирининбург.
Журналистът отбелязва, че е забелязал, че руските влакове са много точни, а гористите простори на Русия са «безкрайни».
Напускайки Русия, той останал доволен от това, че «сбъднал мечтата на живота си».
Reuters
Журналистът от El País Хоакин Майордомо споделя за своята «транссибирска авантюра» — пътуването му по Транссибирската магистрала.
В първия етап от пътуването си той тръгнал от Москва с Ярославския влак към Екатерининбург.
«Екатеринбург — това е целта си на първия етап. Пред нас са 1814 километра, които ще изминем за 28 часа, за точността на руските влакове може да се постави оценка 10″, пише авторът.
Както пояснява авторът, той си е закупил билет за пътешествие «втора класа» — в купе за четирима човека.
На входа на вагона го посрещнала «безупречно облечена provanitsa» (така се изразява авторът, бел.ред), която му проверила документите и го пуснала във вагона.
Журналистът посочва, че стюардесите в Русия са едновременно и контрольори, но и охранители, а и чистачи.
Във вагона пътували само руснаци. И това, пише авторът, е нормално, защото Транссибирската магистрала е търговски маршрут и практически единственият, който обединява източната и западната част на страната — територията между Москва и Тихия океан.
Купето, в което пътувал журналистът, било, според него, скромно и чисто. Работел климатик. Цената на билета била почти
€100.
«Стори ни се евтино, имайки предвид разстоянието и качеството на обслужването», се отбелязва в статията.«Пътувахме точно четири дена…Нито една минута пауза! Веднага се появиха дървета, които ни скриха пейзажа, пречеха ни да гледаме извън пределите на този зелен тунел, през който влязохме в гората. Такъв беше целият път — непроницаеми за погледа дървета в безкрайната равнина», констатира авторът.
Той отбелязва, че отвреме-навреме се появявало ту езеро, ту река, ту блато, ту селце. Всички къщи били еднакви — скромни, дървени, без особени украшения.
«Нямаше блокове, нито небостъргачи, нито църкви. Пътното покритие беше земя, рядко можеше да се види автомобил», се казва в статията.
Влакът спирал на всеки 2-3 часа, така в продължение на цялото пътуване.
Не не можело да се каже, че често спирал.
«Понякога пътувахме без да спираме по 200-300 км, но разстоянията тук са толкова огромни, че това с времето започва да ти се струва нормално», посочва авторът.
На спирките хората излизаха от влака, за да разтъпчат краката си и да си купят нещо за децата, храна и напитки, сувенири или местни занаятчийски изделия.С търговия около влаковете се занимават главно жени.Стюардесите стоят на входа на вагона и следят никой да не забрави да се качи на влака.Най-накрая пристигнахме в Екатерининбург.(следва 2 част)Петя Паликрушева за News FrontИзточник: https://elviajero.elpais.com/elviajero/2017/10/26/actualidad/1509015962_034604.html
