(2 част)
Най-накрая влакът пристигна в Екатерининбург.
«Екатерининбург ни удиви. Очаквахме да видим скучен провинциален град, а той се оказа здрав и пълен с живот. Ракламната колониализация е обхванала всичко. Делови предложения се сипят от афишите и гиганските светещи екрани, които разбиват нощната тъма.Ние мислехме, че на прага на Сибир ще се окажем в пустиня, а се оказахме в четвъртия по големина град в Русия с население 1.5 милиона човека.При това в много европейски град!» — подчертава авторът.
Екатеринбург има в известна степен митичен характер, се отбелязва в статията.
Именно в този град болшевиките се разправили с цар Николай II и неговото семейство, се казва в статията.
Журналистът пише, че по време на визитата му в града е посетил Храмът на Кръвта, който е издигнат на мястото, където е убито царското семейство.
В Екатерининбург има някакво странно и едновременно с това потресаващо и любопитно за туристите място, като бандитско гробище, разположено сред гъста гора.
«Такива са противоречията в Русия — тази страна показва своите герои от революцията, чийто статуи стоят на големите улици, наречени в тяхна чест, но практикуват най-твърдата форма на капитализъм и стимулират поредната вълна от религиозен плам», посочва Майордомо.
По-нататък журналистът от El País тръгва за Иркуск.
Признава, че той и спътниците му са били разтревожени, как ще успеят да понесат «такъв дълъг етап от пътуването».
«Защото пейзажът беше предсказуем — безкрайни гори», твърди авторът.
Само понякога внезапно се появяваха селища, домашни животни и «винаги огромни» реки, такива като Об, Енисей, редом с които се намират градове с «имена, които не могат да се произнесат» — Новосибирск, Красноярск.
Тези градове е запомнил журналистът с десетките димящи комини, заводи, планини от метал….
«Стоюардесите както винаги обръщаха внимание при всеки инцидент. Пътниците се разхождаха, ходеха в ресторантите, правеха си чай, ползваха топла вода от самовара, който стои във всеки вагон, после се връщаха по местата си и отново гледаха през прозореца….Колко много, колко безкрайно много дървета има тук! Невероятно! Зашеметен съм!», пише журналистът.
Пристигнахме в Иркутск — това е митичен сибирски град, «столица на най-силните», пише авторът.
Мемориалните плочи са на всеки ъгъл, твърди журналистът.
Има паметници на Ленин, на Маркс, на император Александър, на художници и дейци на изкуството, на генерали, победили във войни от миналото…
Градът е разположен на кръстопът от пътища към Байкал, езерото, което е пето в света по резерви на прясна вода, това придава екзотичност на Иркутск.
После испанският журналист с руския влак тръгва за столицата на Монголия Улан Батор.
Влакът вече е китайски, при това съвсем не прилича на акуратните руски влакове.
«Сбогом, стюардеси, ще ни липсвате! — пише с тъга авторът.
Петя Паликрушева за News Front
Източник: https://elviajero.elpais.com/elviajero/2017/10/26/actualidad/1509015962_03460
