От гледна точка на буржоазните либерали, Октомврийската революция от 1917 година е провокирала злия гений на Ленин.
При това с една единствена цел — да избухне терор.
Видите ли, Ленин бил създал чудовищен експеримент.
НО:
Можело ли е събитията да се развият по друг начин, когато в началото на 20 век животът на обикновените хора в Руската империя е приличал на АД?!
Ако погледнем в 4 брой на Статистическия ежегодник на град Москва (1911−1913 година) под редакцията на А.П. Корелин,
ще разберем за непоносимите условия на бит на руските работници.
Те са харчели от 50 до 70 % от работната си залата за наем на жилища, приличащи на коптори…
Най-бедният ковач е получавал по 144 копейки на ден, докато в същото време 250 гр. масло и месо са стрували 50 копейки и 24 копейки съответно.
Всичко това довело до чудовищна смъртност сред населението.
Особено детска смъртност!!!
В книгата си «Русия в цифри» от 1912 година се казва:
«От всеки 1000 покойници-мъже 625.9 бяха деца от мъжки пол, от всеки 1000 умрели жени — починалите момиченца до 5 години бяха 585.4».
Сред буржоазията и чиновничеството детската смъртност е била несравнимо по-малко, а продължителността на живота била два пъти по-голяма.
Социалната несправедливост станала източник на люта ненавист към експлоататорите и въобще към всички богати.
«Работех във фабриката на търговеца Злотихин, — преразказва вестник «Голос» на 6 май 1910 година горчивата изповед на човек, доведен до отчаяние.
-
След това започнах да кашлям…
-
Имам три деца.
-
Бяха пет, но две умряха.
-
Продадохме всичко, което имаме и започнахме да гладуваме.
-
Малкият ми се роди целият син и без нокътчета на пръстчетата, живя само два дена.
-
Тръгнах по улицата от мъка. Срещу мен се зададе един тлъст търговец — целият в мас.
-
Взех едно паве и го праснах по главата».
- Това е положението, драги читатели.
Когато докараш масите до просия и изнемога, всяка власт ще си получи диалектически съответния отговор.
Петя Паликрушева