Галина Гочева вече повече от десет години ръководи едно от най-тежките социални заведения в Гълъбово – Дома за стари хора. Логично е да се приеме, че тя има образованието и опита на специалисти по социални дейности, но малцина знаят, че е отлична операционна сестра.
С тази професия започва трудовият й път. Само и единствено в операционната зала на болницата в Гълъбово. Школата край отличните хирурзи през 90-те години на миналия век й дава самочувствието, че знае и може и смелостта да се яви на конкурс за работа в Либия, Сирия или Бахрейн. Одобрена е и за трите страни в жестока конкуренция с колежки само от София.Избира Сирия, където работи една година.
Галина Гочева има честта и голямата отговорност да работи във Военна болница 601 в столицата Дамаск. Болницата е специализирана и място, където работят лекари и сестри с голям опит. Има и други българи, и то също минали през школата на гълъбовската болница като д-р Наско Казаков.
Още на втория ден от пристигането в Дамаск /първият е за опознаване и ориентация/ тя влиза в операция. В болницата се лекуват висши сирийски военни и техните семейства. Напрежението е сериозно, дисциплината желязна, изискванията свръхвисоки. Водещият хирург я посреща с демонстрирано недоверие и съмнение в нейните способности, още повече, че Галина още не знае и думичка арабски, който е работният език в операционната зала, а английският в болницата.
След кратка размяна на реплики като – „съмнявам се дали ще се справите?” и гордият отговор – „мога и с помощта на Бога ще се справя!”, започва тежката операция. В нейния край хирургът, работил в Америка, се обръща към Галина Гочева с думите:
„Вие сте шатура” – т.е много умна. Галя обаче не разбира, чува „шейтан”, което означава дявол и българското й достойнство и наранена гордост изригват в гъста руменина по лицето и гняв, който не е в състояние да скрие. Защото знае, че се е справила отлично .
Докторът разбира недоразумението, извинява се и публично отличава уменията на младата медникаровка. Първата операция става нарицателна и за българката Галя започва да се говори с уважение.
Днес тя си спомня с много любов и тъга за времето, прекарано в тази древна и прекрасна страна. Може с часове да разказва за толерантността между националности и вероизповедания, за уникалните градове, някои от които вече са в руини като Палмира и Алепо, за Латакия и Хомс.
Всяко свободно време в петък, почивния ден, тя използва за посещение на исторически и духовни забележителности, на уникални подземни черкви, в които даже е служил Папа Йоан Павел II.
„Работехме много, но без напрежение. Учехме се в движение, но и обучавахме. В Сирия в болниците работят много медицински братя, а българските лекари и сестри са изключително уважавани. В Дамаск оставих частица от душата си”, завършва своя емоционален разказ Галина Гочева.
