Ако трябва накратко да се дефинира българската антикомунистическа прослойка, то е : тя е зомбирана, комплексирана, неадекватна и несъстоятелна.
Щом излезе от матрицата в която е създадена, тя капитулира – тя е несъзидателна и освен животинска русофобия и антикомунизъм не е способна на нищо творческо.
Просто, тя е апендикс на историята.
И, ако има, все пак, някакво оправдание, то е, че тя е вторична, т.е. истинските оригинали са там, на Запад, в Брюксел, Лондон и Вашингтон.
Българските антикомунисти са изпаднали в параноя и са зомбирани от призраците на революцията — те нямат никаква заслуга за българската контрареволюция.
Само като чуят думите „социализъм” и „ДС” ги избива студена пот.
Те нямат мъченици, нямат герои, нямат история.
Те са исторически мародери и рентиери.
Те получиха всичко даром и досега дерибействат в клоаката на Глобалния проект.
Парадоксът е, че са толкова елементарни, а е цяло чудо, че още ги има.
Но това не е тяхна заслуга, а заслуга на „модерните леви”.
Едно същество от помията вече се осмелява да говори за „битката с езика на новите марксисти” („24 часа” – 1.07.2017 г.).
Това недоразумение, кой знае как оцеляло, призовава за битка с марксизма, но трябва да бъде благодарно, че „старите и новите” марксисти са оказаха прекалено хуманни към своите идеологически врагове, защото ако въздаваха всекиму заслуженото, от него, съществото, щеше да остане мокро петно на асфалта.
Каква е логиката на българските антикомунисти образно казано :
„Аз мисля така, не защото имам основания и неопровержими доказателства, а защото аз така мисля, което значи че аз съм прав”.
Капитализмът е непобедим в своето си “игрално поле”.
С капитализма не може да се съперничи с неговите ценности, с неговата нравственост, с неговите парадигми.
Капитализмът трябва да бъде принуден да излезе на “неутрален идеологически терен”, където просто и ясно да му бъде заявено : има неща, по които ние с вас няма да дискутираме.
Затова не се напъвайте с вашите ценности, с вашата нравственост и с вашите парадигми, а дайте да търсим точки на съприкосновения, в които може да постигнем временно съгласие. Но не повече.
С такива люде разговорите са безполезни. Те могат да бъдат „убедени” само от „БОГ” : „Мне отмъщение и я воздам !”(Библия – Пета книга Мойсеева – Второзаконие – 7:10).
Или както е казал нашият голям боксьор Кубрат Пулев : „Предполага се, че който не разбира от думи, разбира от бой!”
Мене и такива като мен непрекъснато ни убеждават, че за нещо трябва да се покаем, а за друго — да търсим прошка.
Но в името на моите родители, на падналите герои в тежките и неравни борби срещу българския капитализъм, на трудовите герои на българския социализъм, за нищо няма да се покая, нищо няма да забравя и на никого няма да простя !
Проф. Евгений Гиндев
