В продължение на много години, независимо от всички доказателства за обратното, западните СМИ култивираха безумната мисъл, че Владимир Путин е «зъл политически гений».
Но реалността е обратна на твърденията.
Това пише изданието The Strategic Culture.
Реалността се заключава в това, че руският лидер е направил повече от всички за глобалния мир и сигурност, отколкото който и да е друг западен лидер за последните години.
Това обяснява защо Путин и обект на такова голямо презрение, пише изданието.
В края на 2013 година насилието започна да нараства буквално на прага на Русия.
В Киев внезапно избухнаха протести против правителството на тогавашния президент на Украйна Виктор Янукович, чието единствено престъпление беше спиране на споразумението за асоцииране на Украйна в Европейския съюз.
Това беше момент, в който дългосрочните инвестиции на Вашингтон в Украйна започнаха да изплащат чудесни дивиденти (Виктория Нюланд, помощник държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия, безсрамно призна тогава, че Вашингтон е вложил над 5 милиарда долара от 1991 година в Украйна, за да постигне това, «което страната заслужава»).
С благословията на САЩ протестиращите излязоха на улицата на т.нар. Майдан, което принуди демократично избрания президент да избяга от страната.
Както отбелязва Джон Дж. Миршеймер в престижното списание Foreign Affairs, «САЩ и техните европейски съюзници носят огромната отговорност за кризата».
Путин заслужава ли Нобеловата награда за мир само защото виновникът за украинската криза е Западът, а не Русия?
Не, но историята не свършва до тук.
Независимо от това, че западните СМИ продължават да повтарят налудничавите твърдения за «руското нахлуване» на украинска територия, тази теория на заговора никога не е била потвърдена с нито една снимка или спътниково изображение.
Реалността е по-различна: точно американците започнаха настъпление в Украйна по време на първите етапи от протестите, които разпалиха пламъка на недоволството. И да, има доказателства за присъствието на американците на Майдана.
Например, Виктория Нюланд беше снимана по улиците на Киев, тя с радост общуваше с антиправителствените протестиращи, някои от които бяха откровени нацисти, пише изданието.
По-късно те заеха висши позиции в новото правителство.
Мирсхаймер твърди:
«Новото правителство в Киев беше прозападно и антируско в същността си, имаме пълното основание да ги наричаме неофашисти, имайки предвид идеологията, която изповядват».В същото време американският сенатор Джон Маккейн също общуваше в Киев с представители на партии в Украйна в самия разгар на напрежението, възбуждайки антиправителствените протестиращи сили на
Майдана, казвайки им:
«Съдбата, която вие търсите, е в Европа».
Следва да си спомним, че нито един руски политик не прояви подобна явна наглост в която и да е точка в Украйна — да насъсква хората, внушавайки им къде трябва да търсят съдбата си.
Докато западните СМИ продължаваха да разпалват митичното «руско нахлуване», Кремъл работи над това да въведе ред в Украйна, продължава изданието.
Путин изигра значителна роля в посредничеството и в обединението на лидерите на Украйна, Германия и Франция, за да се ратифицират Минските споразумения през 2015 година, насочени към прекратяване на насилието в Донбас.
Само преди месец Путин призова за миротворческа мисия на ООН в източна Украйна.
Миротворците ще бъдат разположени на демаркационната линия за защита мисията на ОССЕ, която следи за прекратяване на огъня между правителственете сили и въстаниците.
Министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел възприе идеята и призова държавите-членки «открито да обсъдят с Русия условията на мисията на ООН».
Но Вашингтон и Киев отхвърлиха предложението.
Макар и малко хора да признават това, но миротворческите усилия на Путин в Украйна доведоха да рязкото намаляване на насилието, докато в същото време много западни наблюдатели предричаха, че Русия ще започне пълномащабно нахлуване на украинска територия.
Много хора вероятно вече са забравили за огромния принос на Русия за обезпечаването на мира в Сирия, която от 2000 година е раздирана от вътрешни безредици, продължава изданието.
Работата не е само в борбата срещу терористите, още преди четири години президентът на САЩ Барак Обама — лауреат на Нобеловата награда за мир — щеше да даде сигнал за началото на тоталното военно нападение върху суверенната държава Сирия.
Но това не се случи, благодарение на тънката дипломация на Русия.
Последва серия от маратонски срещи в Женева и Швейцария между министрите на външните работи Джон Кери и Сергей Лавров, които в края на краищата доведоха до споразумението, което спря заплахата от пряка военна намеса на САЩ в Сирия.
По такъв начин, отчитайки извънредните усилия на Владимир Путин за възстановяването на мира, както в Украйна, така и в Сирия, ни се струва най-подходящо точно руският лидер да бъде кандидат за Нобелова награда за мир.
Но това не се случи, което за пореден път подчертава огромната пропаст между Русия и Запада, който изгуби способността си да различава истината от лъжата, завършва изданието.
Превод и редакция: Петя Паликрушева за News Front