Работата ме отведе до мястото на трагедията след поредния воден ад от проливния дъжд.
Безхаберието на управа (общинска, областна, държавна), неизменният чиновнически непукизъм и лицемерната им загриженост винаги са прелюдията в последиците на всяка природна стихия, разразила се у нас!
Затлачените и осукани коренища в дървета, перила и мантинели показват нивото на смъртоносния водния сълб (над 2 м), залял спящите и нищо неподозиращи хора в бургаските селца.
Само преди 2 месеца пътят от с. Константиново да с.Русокастро беше изкърпен от зейналите дупки за скромните 1 милион лева. Днес на много места асфалтът е отнесен, мантинелите изкривени или запокитени в полето, а пътят е като сирийски пейзаж след дълги години война…
По безличните и празни погледи се разпознават пострадалите хора от бедствието, а отчаянието стене в отпуснатите им рамене и кънти в безмълвното им ридание, скрити от „външните” любопитковци с камери и мобилни сателити.
Всички „пришелци”, дошли тук да помагат, си вършат работата. И на пръв поглед кипи ентусиазиран труд в гонене на Михаля. Да, те всички са облечени в топли и водонепромокаеми дрехи, шегуват се, смеят се, хапват кроасани и шоколади и часовете, дните минават, за да се завърнат после в своите топли домове и уредено битие. А след тях остава трагедията след водния ад, която като лепкавата кал, заляла и затлачила живота на тези измъчени хорица, с години никой няма да може да измие!
Бранимир Янков
